AEDVIL

Пета част на азербайджанската приказка

Мелик-Мамед

А на площада, средният син на падишаха пак за надбягване с коне се готвел. Много ездачи, много смелчаци вече погинали. Защото принцът все се обзалагал: Който загуби надбягването – губи и главата си. Сума ти глави набил на кол – цяла ограда край двореца издигнал.

Вече никой не искал да се състезава с него. Знаели всички – нечестно побеждава вторият син на падишаха. Ту юздите на нечий кон се оказвали скъсани; ту копитото на друг кон без подкова оставало; ту кракът на нечий жребец бивал наранен от камшика на принца.

Нямало какво да сторят ездачите – заповедта на падишаха всеки е длъжен да изпълнява. И сега чакали, кого принцът ще избере за поредна жертва, с кого ще пожелае да се състезава.

В тоя миг като вихър долетял непознат ездач, облечен в пурпурни дрехи. Изправил се дорестият жребец, предизвикателно изцвилил. Ще не ще, средният син на падишаха трябвало да се състезава с непознатия ездач.

Препуснали из полето. Дорестият жребец летял като вятър, изпреварил другия кон. Средният брат замахнал с камшика си, но не успял да удари. Мелик-Мамед – бърз като светкавица, го избил от ръцете му. Видели всички – в надбягването победил непознатият. Извадил той меча си от ножницата, с един замах отсякъл главата на принца. Метнал я върху последния кол от оградата на двореца. Получил си заслуженото и вторият син на падишаха.

Стражите опънали лъкове, стрели полетели след храбреца, но той препускал по-бързо от вятъра и скоро изчезнал.

Мелик-Мамед се завърнал в шивачницата, пуснал коня, преоблякъл се. Скоро плачейки се завърнал шивачът.

– Майсторе, какво ти се е случило?

– Ех, загина единственият син на падишаха. Пак ще шия саван, вместо сватбени дрехи…

Минало се що се минало, много ли, малко ли – не знам…

Шивачът и чиракът му работели мълчаливо. Изведнъж момъкът заговорил:

– Майсторе, иди при падишаха и му кажи, че си намерил най-малкия му син – Мелик-Мамед.

– Ти да не си изгуби ума?! – изплашил се шивачът. – Да не искаш да си навлека гнева на владетеля, та да ми отсече главата?! Ами като ме запита: “Къде е Мелик-Мамед?”, какво ще му отговоря?

Тогава Мелик-Мамед му разказал всичко – от игла до конец.

Шивачът толкова се зарадвал, че хукнал към двореца, без дори обувките си да обуе. Преминал през портите, но се препънал и паднал. Падишахът гледал през прозореца, видял го, разбрал, че вероятно носи важни вести и заповядал веднага да го доведат при него.

Шивачът се проснал в нозете му и извикал:

– Да умра пред теб, о повелителю, ако не успея да те зарадвам! Дай ми награда! Ще ти кажа, къде се намира най-малкият ти син – Мелик-Мамед.

Падишахът едва не припаднал от изненада, като чул това.

– Мелик-Мамед е загинал, паднал е в кладенеца, когато въжето се скъсало. – изстенал бащата.

– О, велики господарю, докато не ми дадеш награда, нищо повече няма да ти кажа.

Заповядал падишахът да донесат от съкровищницата толкова злато, колкото тежал шивачът.

– Е, достатъчна ли е наградата?

– Да, благодаря, всемогъщи! – казал майсторът и започнал да разказва приключенията на Мелик-Мамед. – Синът ти е при мен в шивачницата. – завършил той своя разказ.

Зарадваният падишах заповядал:

– Който искрено се радва заедно с мен, нека да дари шивача!

Придворните натрупали планина от дарове в двора на шивача. Везирът отишъл с него да доведе Мелик-Мамед. Завели момъка в банята, окъпали го, облекли го в разкошни дрехи, довели го при баща му.

Радостта и на двамата била толкова голяма, че не може да се опише. Разказал Мелик-Мамед на баща си, колко подло постъпили братята му, как прерязали въжето, как се изпокарали, кой да вземе прекрасната му невеста.

– Ех, сине, братята ти са в страната на вечния мрак… Явно вече са получили това, което са заслужили. Сега е време голяма сватба да вдигнем.

Тъй и направили: първата девойка дали за жена на сина на везира, втората – на сина на пазителя на царската съкровищница, а третата – най-красивата станала невеста на Мелик-Мамед.

И започнал щастлив живот – не само за младоженците, а и за всички в страната на падишаха. Отстъпил той трона на Мелик-Мамед, който управлявал мъдро и достойно.

И вие като тях, яжте, пийте, веселете се! Щом сте смели и с честен труд  достигате целите си, като Мелик-Мамед ще бъдете щастливи.

Източник:

Сказки народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, 532-545 с.

(Из сборника на А. Ахундов.)

 Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова.

 Към следващата азербайджанска приказка – “Мухтар -1“.