AEDVIL

Първа част на азербайджанската приказка

Мухтар

Един шах имал единайсет сина – десет от една и съща майка, единайстият – от друга.

Решил шахът, че е време да задоми синовете си, но те не искали и да чуят за женитба. 

След дълги размишления заявили, че нямат намерение да се женят, но ако им разреши, ще отидат да поискат за свои невести единайсетте щерки на китайския император.

Съгласил се баща им – що да стори. Пасле извикал най-младия си син – Мухтар и заръчал:

– Не спирайте, край гора, където пасе кон или овен. Стигнете ли до крепост – и там не спирайте.

Изпроводил шахът синовете си.

Дълго препускали шахзаде[1], стигнали до гора, край която пасял кон и решили там да пренощуват. Мухтар напразно им припомнял бащината заръка, не успял да ги разубеди. Пуснали конете си да пасат, похапнали и легнали да спят. През нощта конят изцвилил и се втурнал към братята. Те изплашени се разбягали. Само Мухтар тръгнал смело срещу коня и успял да го обязди и укроти. После всички спокойно заспали. На сутринта продължили пътя си. Мухтар повел пленения кон след тях, натоварил го – прехвърлил върху гърбината му част от храната, която носели конете на единайсетте братя. Така вече можели да препускат още по-бързо.

Привечер видели овен да пасе край гора, още по висока и още по-гъста от първата. Братята решили тук да нощуват, пак не послушали Мухтар. Пак бащините заръки пренебрегнали. През нощта овенът се нахвърлил срещу тях, те се разбягали. Мухтар сам се сражавал, убил овена, одрал го, опекъл месото. Похапнали и пак легнали да спят. На другия ден препускали дълго и много се уморили. Като видели крепостта, за която ги предупредил баща им, разбили портите, влезли вътре и там прекарали нощта.

На следващия ден настигнали голям керван. Шахзаде запитали, много ли път остава до китайската столица. Отговорили им, че скоро ще стигнат. И наистина – привечер влезли в града, но нито един човек не намерили. Домовете били отворени, стоките – натрупани по пазарите, но никъде жива душа не се мяркала. Мухтар дълго обикалял – отсипал малко ечемик за конете, взел хляб, месо и плодове – за братята си. И нали бил честен човек – оставил пари. “Дори и да ги няма стопаните, – мислел си, – редно е да си плати човек!”

Като се върнал, братята му вече спели. Сготвил Мухтар вечеря и ги събудил. Тъкмо започнали да се хранят, приближил беден и гладен старец. Поканили го да похапне заедно с тях. После се разговорили. Мухтар запитал:

– Къде са се дянали хората?

– Страхуваха се от птицата на китайския император, затова избягаха. – отговорил старецът.

– Де се е чуло и ведяло, хора от птици да се боят?! – засмели се братята.

– Човешко месо яде тя… – въздъхнал беднякът. – Всеки ден стражите ловят хора из града, с тях хранят птицата на китайския император.

– Че защо не я убихте? – учудил се Мухтар.

– Пазят я стражите. Един бди – другите спят. Зададе ли се някой, събуждат се, вкупом нападат, хвърлят го в клетката за храна на птицата.

Заспали пак шахзаде, а заедно с тях и старецът.

Само Мухтар не спял, тихо се промъкнал в градината на двореца. Издебнал будния страж, обезвредил го. След него – и спящите стражи. Сграбчил птицата-човекоядка, откъснал ѝ главата. После влязъл в покоите на императора. Гледа – той  спи. Метнал се Мухтар върху него, сграбчил го и го разтърсил. Владетелят отворил очи, уплашено запитал:

– Кой си ти?

– Аз съм Азраил! – отговорил Мухтар. – Дошъл съм за душата ти. Но може и да те оставя жив, ако подпишеш, че даваш дъщерите си за невести на синовете на шаха.

Изплашил се китайският император, направил всичко, което нощният гост поискал. Мухтар го завързал и отишъл в дома на везира. Изплашил и него и го накарал да постави печат върху написаното от господаря му.

После проникнал в спалнята на принцесите и видял, че десет от тях спят заедно, а единайстата – най-красивата – спяла отделно. Досетил се той, че десетте са от една майка, а единайстата – от друга. Завърнал се при братята си Мухтар.

На сутринта шахзаде поискали щерките на китайския владетел. Наложило се владетелят да изпълни желанието им. Приготвили всичко необходимо и тръгнали на път. Пътували дълго, стигнали пак до крепостта, за която шахът предупредил синовете си. Изморени, те пак не се вслушали в бащините съвети – спрели там да пренощуват. Заспали дълбоко.

Само Мухтар не спял, пазел братята си и бъдещите невести. Късно през нощта се появил някакъв див[2], искал да се нахвърли върху спящите. (Див – в източните приказки е зло, хитро фантастично същество. Бълва огън. Умее да лети. Може да приема човешки образ.)