AEDVIL

Четвърта част на азербайджанската приказка

Мелик-Мамед

На сутринта Мелик-Мамед разбрал, къде се крие драконът и се запътил към леговището му. Видял – водят щерката на падишаха. Запълзял към нея драконът, всички се разбягали. Мелик-Мамед извадил меча си, замахнал, разсякъл дракона. Хората дотичали при падишаха, разказали му, какво се е случило. Той се поклонил пред непознатия юнак и рекъл:

– Момко, драконът погуби най-смелите ми войни. Изяде най-прекрасните девойки. Ти избави страната ни от страшната беда. Спаси дъщеря ми. Ако искаш, може да стане твоя невеста. Ще ти отстъпя и трона – ти ще станеш падишах.

Поклонил се почтително Мелик-Мамед и казал:

– Дълъг да е животът ти! Щастливо да е царуването ти! С любов да се задоми твоята прекрасна щерка! Годеницата ми ме очаква във владенията на баща ми. Птицата Зумруд обеща да ми помогне, да се завърна в царството на светлината, ако ѝ осигуря месо от четилийсет вола и четирийсет бурдюка, които да съберат четирийсет бъчви вода.

Заповядал падишахът веднага да приготвят всичко. Сбогувал се Мелик-Мамед с всички, благодарил им. Излязъл от двореца, приближил към огъня перото на птицата Зумруд. Долетяла тя, кацнала, натоварили месото и водата, качил се момъкът на гърба ѝ.

Полетяла все по-високо и по-високо. Скоро земята под тях изчезнала. Само облаците се реели наоколо. Като кажела птицата “га” подавал ѝ месо, речала ли, “гу” вода ѝ давал. Близо било царството на светлината, когато Мелик-Мамед изпуснал последното парче месо. Без много-много да се замисли, отрязал той парче от бедрото си, подал го, щом чул последното “га”. Птицата се досетила, че това е човешко месо и го скрила под езика си.

Като кацнала в царството на светлината, птицата Зумруд рекла:

– Сега можеш да си вървиш.

Мелик-Мамед тръгнал накуцвайки. Тя го запитала, какво се е случило. Момъкът признал, че е изтървал последното парче месо. Разказал ѝ всичко. Птицата Зумруд извадила парчето човешко месо, поставила го на мястото му, намазала го със слюнката си. Раната мигом заздравяла. Дала тя на момъка няколко от своите пера и рекла:

– Ако попаднеш някога в беда, запали едно от перата ми и мигом ще долетя, да ти помогна.

Благодарил ѝ пак Мелик-Мамед, сбогували се и той продължил пътя си. Когато стигнал до родния град, влязъл в работилницата на един шивач.

– Майсторе, вземи ме за свой помощник. – помолил принцът.

Шивачът го харесал. Отначало му давал само да кърпи стари дрехи, но скоро се убедил, че момъкът е сръчен и трудолюбив. Започнал да го учи да крои и шие нови дрехи.

Веднъж при шивача дотичал бързоходец-вестоносец и съобщил, че трябва да ушие светбени дрехи за най-големия син на падишаха. Зарадвал се майсторът, грабнал аршина си и забързал към двореца.

В това време Мелик-Мамед заключил шивачницата, излязъл на двора и запалил едно от перата на птицата Зумруд. Тя мигом долетяла.

– Какво се е случило? – запитала.

– Можеш ли да ми намериш жълти доспехи, остър меч и бърз кон?

Мигом пред него се появило всичко необходимо, а птицата Зумруд изчезнала. Преоблякъл се момъкът, препасал меча, метнал се на седлото и препуснал към двореца.

На площада видял най-големия си брат – яхнал едър жребец, размахал камшик над главите на бедняците. Не можели те да платят данъка за хазната на падишаха, защото суша изгорила посевите им. Плющял камшикът по гърбовете на селяните, кръв капела от дълбоките рани. Напразно се молели те да ги пощади – принцът доволно се усмихвал.

Само веднъж замахнал Мелик-Мамед, острият му меч отсякъл главата на жестокия първороден син на падишаха.

Стражите опънали лъкове, стрели полетели след храбреца, който спасил от изтезания бедняците. Но той препускал по-бързо от вятъра и скоро изчезнал.

Завърнал се момъкът в шивачницата, преоблякъл се. В това време и шивачът се прибрал – плачел и се удрял по главата.

– Майсторе, какво те е сполетяло?

Разказал шивачът, че вместо сватбени дрехи погребален саван ще шие за първородния син на падишаха. Мелик-Мамед се престорил, че и на него му е жал, хванал иглата и продължил да работи.  

След известно време пак дотичал бързоходец-вестоносец и заповядал шивачът веднага да се яви в двореца, мерки да вземе за сватбени дрехи на втория син на падишаха. Зарадвал се майсторът, че ще спечели някоя и друга жълтица, грабнал аршина и се втурнал към двореца.

Изчакал малко Мелик-Мамед и затворил шивачницата. Излязъл навън, приближил до огъня второ перо на птицата Зумруд и тя мигом долетяла.

– Как да ти помогна?

– Моля те, дай ми червени доспехи, остър меч и бърз дорест кон.

Веднага прекрасни алени доспехи и остър меч се появили пред него. Облякъл ги той, препасал меча, метнал се на седлото. Препуснал дорестия кон към двореца, сякаш не стъпвал по земята, а летял.

Към петата част на азербайджанската приказка “Мелик-Мамед – 5“.