AEDVIL

Трета част на азербайджанската приказка

Мелик-Мамед

Изведнъж, блеснала мълния, треснал гръм, появил се див – огромен, като планина. Веднага започнала страховита битка. Четирийсет дни и нощи се борили. Накрая див се стоварил върху килима и заспал. Тогава красавицата прошепнала:

– В сандъка е скрита стъкленица. В нея се пази душата на див. Разбий стъкленицата, унищожи душата му и той ще загине.

Мелик-Мамед пъргаво повдигнал тежкия капак на сандъка, извадил стъкленицата, ударил я в земята и я счупил. Откъснал главата на птицата, която излетяла от там и див издъхнал. Душата му мигом се провалила в ада.

След това Мелик-Мамед легнал на килима, положил глава върху коленете на красавицата и мигновено заспал. След като си отдъхнал, заедно с трите красавици се отправил към дъното на кладенеца. Извикал, братята му спуснали въжето. Вдигнали първо най-голямата, после – средната. Когато дошъл редът на най-младата и най-красивата девойка, тя рекла:

– Щом ме видят, братята ти, ще ти завидят. Ще прережат въжето. Падайки, ще видиш два овена, които се борят. Опитай се да скочиш върху гърба на белия, за да се озовеш в светлия свят. Паднеш ли върху гърба на черния – в царството на тъмнината ще попаднеш.

Както предрекла красавицата, тъй и станало. Щом я видели – завидели братята. От завист прерязали въжето. Полетял Мелик-Мамед надолу, надолу. Видял борещите се овни. Успял да скочи върху гърба на белия овен, но в този миг овните сплели рога в свирепа схватка. Белият овен подхвърлил момъка, метнал го върху гърба на черния овен, а той го хвърлил в царството на тъмнината.

Огледал се Мелик-Мамед и тръгнал на път. Стигнал до едно дърво. Решил там да си отдъхне, но изведнъж видял дракон. Писукали жално пиленцата. Аха да ги излапа драконът, както правел всяка година по това време. Това било гнездото на птицата Зумруд. Драконът винаги я дебнел и изяждал рожбите ѝ. Мелик-Мамед извадил меча си и разсякъл дракона. После легнал да спи под дървото.

А птицата Зумруд в това време търсела храна за рожбите си. Като се завърнала, видяла момъка и помислила, че той краде всяка година птичетата ѝ. Отлетяла тя до планината, грабнала в ноктите си огромна скала – искала с нея Мелик-Мамед да затрупа. Като разбрали, какво се кани да стори майка им, птичетата се развикали:

– Драконът искаше да ни изяде. Този момък го уби. Спаси ни. Избави ни от гибел.

Птицата Зумруд внимателно спуснала скалата край реката. После разперила криле над момъка – да го пази. Когато се събудил Мелик-Мамед, видял огромната птица и много се изплашил.

– Не бой се, прекрасни момко! Не зная, кой си и откъде идеш, но нищо лошо няма да ти сторя. От няколко години не успявам да опазя птичетата си. Като уби дракона, ти спаси живота на дечицата ми. Цял живот ще ти бъда благодарна. Кажи, какво да сторя за теб?

Разказал всичко Мелик-Мамед и запитал птицата Зумруд:

– Можеш ли да ме изнесеш на горния свят?

– Приготвиш ли месо от четирийсет вола, напълниш ли кожите им с четирийсет бъчви вода – тогава ще мога да те изведа в царството на светлината.

Натъжил се момъкът, не може да си представи, откъде да намери толкова много волове. Птицата забелязала объркването му и рекла:

– Недалеч от тук са земите на могъщ падишах. Там се е заселил дракон, който е преградил реката. Хората умират от жажда. Много храбреци се опитаха да го прогонят, но никой от тях не се завърна. Ето вече седем години, за да разреши по една стомна вода да си налеят, драконът иска всеки ден да му водят по една девойка.

Ти си силен. Можеш да победиш дракона. Избавиш ли ги от бедата, хората ще искат да ти се отблагодарят. Помоли ги да приготвят месото на четирийсет вола, а от кожата на всеки вол бурдюк[1] да направят, който да събира бъчва вода. Ето ти едно мое перо. Когато всичко бъде готово, нагрей го на огъня и аз мигом ще долетя. Ще те издигна до царството на светлината.

Взел перото Мелик-Мамед, тръгнал на път. Много ли, малко ли вървял – не знам, но все пак се добрал до страната на падишаха. Спрял край бедна къщурка, пред която стояла стара жена.

– Бабо, приемаш ли гости? Ще ме приютиш ли?

– Добре си дошъл. Влез.

Влязъл момъкът, седнал, отдъхнал си и запитал:

– Защо всички са облечени в черно? Кого оплакват?

– Ех, сине, дракон е завардил реката. Всеки ден по една девойка изяжда, за да ни позволи по стомна вода да си налеем. Утре щерката на падишаха ще изяде.

Към четвъртата част на азербайджанската приказка “Мелик-Мамед – 4“.