AEDVIL

Втора част на азербайджанската приказка

Мелик-Мамед

Стигнал на дъното, развързал въжето, огледал се, видял път, по който се виждали кървавите следи. Пътят го отвел до някакъв дом. Отворил портата. Озовал се в празна стая. Преминал през шест такива стаи. В седмата видял много красива девойка да седи на дивана, а раненият див спял, положил глава върху коленете ѝ. Видяла тя Мелик-Мамед и възкликнала:

– О, момко! Кой си ти? Защо си дошъл?! Бягай! Спасявай се дорде е време! Див е ранен. Събудили се, ще те изяде.

Мелик-Мамед отговорил:

– Дошъл съм тук, за да го убия.

Извадил меча си и с острието започнал да боде петата на чудовището. То отворило очи и рекло на красавицата:

– Мухите ме безпокоят. Прогони ги!

Малко по-късно Мелик-Мамед отново почнал да боде див с върха на меча си.

– Не виждаш ли, мухите не ме оставят да спя? Прогони ги! – злобно изръмжал див.

Когато за трети път Мелик-Мамед го убол, див подскочил и яростно се развикал:

– Нали ти казах да прогониш мухите?!

В тоя миг Мелик-Мамед се хвърлил като лъв. Борили се четирийсет дни и нощи. Никой не можал да надделее. Накрая толкова се уморили, че див рекъл:

– Нека да поспим, да си отдъхнем. После пак ще продължим битката.

Див положил глава върху коленете на девойката и веднага заспал. Тогава красавицата прошепнала:

– За да победиш, трябва да разбиеш стъкленото шишенце, дето стои ей там, на лавицата. В него е душата на див.

Послушал Мелик-Мамед девойката, подскочил, грабнал шишенцето, счупил го. От там излетяла птичка. Той ловко я уловил.

Див се събудил и започнал да моли:

– Не я убивай! В нея е моята душа. Каквото поискаш – ще ти го дам. Всички съкровища на света ще ти донеса.

Мелик-Мамед не се полъгал, откъснал главата на птичката.

Див издъхнал – строполил се на земята, а духът му мигом се озовал в ада.

От умора Мелик-Мамед вече едва се държал на краката си. Легнал да си отдъхне и мигом заспал. Девойката положила главата му на коленете си.

Когато се събудил, той влязъл в следващата стая. Там видял още по-красива девойка. На коленете ѝ спял див, още по-страшен от този, когото убил.

– Ех, момко! Жал ми е за теб. Ей сега див ще се събуди и ще те разкъса на парчета. Бързо си върви!

– Не се бой, красавице! Аз ще убия див. – казал Мелик-Мамед.

Извадил меча от ножницата си и започнал да боцка петата на див.

Отворил той очи и казал на красавицата:

– Прогони мухите! Безпокоят ме.

Мелик-Мамед почакал малко и пак започнал да боде петата на див.

Див пак отворил очи и рекъл:

– Казах ти, мухите ме безпокоят!

Мелик-Мамед за трети път боцнал петата на див. Тогава чудовището скочило разгневено и изръмжало:

– Нима не разбра?! Казах ти! Мухите ме безпокоят!

В тоя миг Мелик-Мамед скочил върху див. Започнала жестока битка. Четирийсет дни и нощи се били – никой не успял да надделее. Накрая от умора див заспал. Красавицата прошепнала:

– Виж там, в кутийката има шишенце. В него е скрита душата на див. Счупиш ли го, тя ще изскочи. Убиеш ли я – ще победиш!

Извадил момъкът шишенцето, счупил го. Изхвърчала от там душата на див. Той откъснал главата ѝ. Див умрял, а душата му се провалила в ада. Дето ѝ е мястото!

Добре си отдъхнал Мелик-Мамед, преди да отвори вратата на третата стая. Тук видял девойка много по-красива от предишните. Тя приличала на четиринайсетдневна луна. Да не пиеш, да не ядеш, само да ѝ се любуваш! От пръв поглед се влюбил в нея. И тя го харесала. Девойката много се страхувала:

– Жал ми е за теб! Бягай! Завърне ли се див, ще те изяде!

Не я послушал Мелик-Мамед, седнал на килима пред нея.

Към третата част на азербайджанската приказка “Мелик-Мамед – 3“.