AEDVIL

Чудото на майчината любов

Японска приказка

Това се случило в дълбока, дълбока древност. В покрайнините на едно мъничко градче старица и сарец майсторели най-вкусните японски сладкиши, наречени “аме”.

В една тъмна и студена зимна вечер на вратата на мъничкото им магазинче почукала млада жена. Без да влиза тя стеснително подала монета от три гроша.

– Ето, дайте ми, моля, мъничко от вашите аме…

– Защо стоите отвън, госпожо? Влезте – да не ви духа ледения вятър. Заповядайте, да се сгреете край огнището, докато загърнем покупката ви.

– Не, благодаря, тук ще почакам.

Взела младата жена пакетчето с лакомствата и изчезнала в мрака.

Дошла тя и на другата вечер. Старците се зачудили:

– Коя ли е тя? Защо идва толкова късно през нощта? Нима няма време през деня?

На третата нощ жената дошла отново. А на четвъртата старците забелязали – не монета им оставила тя, а сухо листенце.

– Ах, измамница! – развикала се старицата. – Върви, старче, след нея! Не може да е отишла далече.Ако очите ми виждаха по-добре, нямаше да успее да ми пробута листо вместо монета.

– Виж, пред прага има парченца червена глина…- удивил се старецът, като запалил фенера. – И откъде ли е дошла тази жена? Край нас има само бял пясък.

Запътил се той в тази посока, накъдето непознатата тръгнала. Гледа, няма следи по снега, само парченца червена глина показват накъде се е отправила жената.

– Та тук няма никакви домове! – мислел си старецът – Нима тя е отишла на гробището?! Наоколо има само надгробни паметници.

Изведнъж той чул бебешки плач…

– Навярно ми се е причуло…да, сторило ми се е. Ето, затихна…Сигурно вятърът свисти в клоните на дърветата…

Приближил се старецът и …О, чудо! Наистина някой плачел под прясно затрупания гроб…

– Странна работа! – помислил си старецът – Ще отида да събудя свещеника от близкия храм. Трябва да разберем, каква е тази тайна. Да не би в гроба жив човек да е заровен?!

Събудил той свещеника. Отишли двамата до гроба.

– А, тук ли? Преди няколко дни заровиха бременна жена. Умряла от някаква болест преди да успее да роди. Да не ти се е причуло, а, старче?

Изведнъж глухо, глухо изпод земята се дочул детски плач. Започнали бързо да разравят гроба. Махнали капака на ковчега, гледат – лежи в него млада жена, сякаш спи, а на гърдите на младата майка – живо бебенце. А в устата му сладкото аме.

– Ах, ето значи с какво го е хранила тя! Сега всичко разбирам. – възкликнал старецът. – Велико е чудото на майчината любов! Няма на света нищо по-силно! Горката! Първо ни е давала тези монети, които според обичая са поставили в ковчега й, а като са се свършили, донесла е сухо листо… Ах, нещастната, дори и в гроба се е грижила за детенцето си, пазела го е…

Проляли двамата старци сълзи над отворения гроб. Разтворили ръцете на мъртвата жена, извадили от обятията й бебето и го отнесли в храма. Там детето пораснало, там и останало, цял живот да се грижи за гроба на майка си, която го обичала толкова силно.

Източник:

ЯПОНСКИЕ народные сказки. – Москва : Худ.л-ра,1972, с. 189-190.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата японска приказка “Издържливият самурай”.

Към индекса за бърз достъп до японските приказки.