Ловецът и големият орел – 1

Първа част на грузинската приказка “Ловецът и големият орел”

 

 

Било ли е или не е било – не знам. Разказват, че живял някога беден ловец. Излязъл той веднъж в гората на лов и що да види – насред вековната гора, лежи голям орел – върху три огромни дъба, разперил криле.

– Не ме убивай, ловецо! Още не съм пораснал. В моя род орлетата-голишарчета са по-едри от мен. Вземи ме! Излекувай ме. Като оздравея и порасна, ще ти се отблагодаря.

 

Не го убил ловецът. Занесъл го у дома. Започнал да го лекува. Всеки ден се налагало да донася десет пъти повече дивеч, за да го храни. Жена му се сърдела:

– Ние самите едва се изхранваме…

След две седмици орлето помолило:

  Отнеси ме до трите дъба.

Излетяло, сграбчило с клюна си едно от вековните дървета, метнало го през три планини.

– Още ще трябва да ме лекуваш. – рекло орлето.

 

Ловецът го отнесъл обратно в дома си. Още две седмици го хранил, а жена му сърдито мърморела.

– Занеси ме пак до трите дъба. – помолило орлето.

Като стигнали до вековната гора, излетяло, сграбчило огромно дърво, изтръгнало го, метнало го през девет планини и рекло:

– Още не са се възвърнали силите ми.

 

Сърдита ги посрещнала жената на ловеца, но послушала мъжа си – още две седмици готвила вкусни гозби и хранила орлето.

– Е, да видим сега! – рекло орлето и излетяло.

Ловецът препуснал след него. Стигнали до вековната гора. Сграбчило трите дъба, из корен ги изтръгнало, метнало ги – кой знае къде.

– Благодаря ти, че ме излекува. Заколи един бик. Изпечи месото, тури го в торбата, мятай я през рамо, сядай на гърба ми! Ще те отведа при мама и тате. Ще искат те да те дарят – злато и скъпоценни камъни ще ти предложат. Кажи, че искаш само ръждивата кутийка да ти дадат. Нищо друго не вземай!

 

Изпълнил момъкът заръките на орлето. Полетяло то, все по-високо се издигало. Ловецът му давал месо от торбата, но то свършило, а орлето пак обърнало глава – гладно било. Отрязал ловецът парче от бедрото си, пъхнал го в човката на орлето.

– Ей, че вкусно месо! – извикало орлето и кацнало. – Защо куцаш? – запитало ловеца.

– Последното парче месо бе от бедрото ми. Месото на бика свърши.

Погалило орлето крака и той зараснал, а силата на ловеца се утроила. Повело го орлето към своето гнездо. Посрещнала ги орлицата, разперила криле – от хоризонт до хоризонт. Прегърнала орлето.

– Мамо, ловецът спаси живота ми, храни ме и ме лекува.

Долетял и орелът, несметни богатства пред ловеца изсипал. Той към нищо не посегнал.

– С какво да те възнаградя? – запитал орелът, а гласът му заехтял, планините разтърсил.

– Нищо не ми трябва, дайте ми само ръждивата кутийка.

– Добре! Твоя е, но помни – не я отваряй, докато не се прибереш у дома!

Благодарил момъкът, спуснало го орлето на земята, сбогували се.

 

Върви ловецът и си мисли: “ Какво ли има вътре? Дали не сглупих, като се отказах от златото и скъпоценните камъни?” Отворил кутийката. Изскочил от вътре цял град – с дворец, с прекрасни домове, градини, огромни стада. Ловецът, не знаел, що да стори. В този миг дев[1] излязъл от гората, запитал го:

– Защо се чудиш и маеш, човече?

– Не мога да прибера обратно града в кутийката.

– Ако ти помогна, ще ми дадеш ли от дома си това, за което не знаеш?

– Ще ти го дам. – обещал ловецът.

– Ще дойда да си го взема, когато му дойде времето. – рекъл дев и затворил кутийката.

 

Не знаел ловецът, че жена му е родила златокъдро момченце, докато той летял с орлето. Завърнал се у дома, отворил кутийката, изскочили от вътре всички богатства. Станал той стопанин на вълшебния град. Но нищо не можело да го зарадва. “Обещах сина си на дев да дам!” – все за това си мислел.

Пораснал златокъдрият му син, пожелал по света да тръгне, късмета си да дири. Наложило се тогава, бащата да му разкаже, че дума на дев е дал, да прати сина си при него. А всеки уважаван джигит държи на думата си…

Тръгнал момъкът дев да търси. По пътя срещнал бабичка, поздравил я.

– Накъде си се запътил, сине?

– Отивам при дев, да ме изяде.

– Синко, стигнеш ли до реката, която тече насред вековната гора, ще видиш трите щерки на дев там да се къпят. Открадни дрехите на най-малката. Тя е най-добра и най-красива. Като се съгласи, невеста да ти стане, да ти помогне от дев да се спасиш, от бедата да те избави, чак тогава върни дрехите ѝ.

 

Следва втора част на грузинската вълшебна приказка “Ловецът и големият орел”- 2.


[1]Дев – в грузинските приказки това е полу-човек, полу-звяр. Олицетворява враждебните сили на природата. Притежава магически сили и умения. Най-често е враждебно настроен към героя.