Кхрай_1

 

 

Кхрай Но и Кхрай Ган

Приказка на народа качин от Бирма (Мянма, Мианмар)

 

Един селянин имал щерка – красавица, на име Нан Схани. Тя била тъй прекрасна, че идвали момци от най-далечни места, да я искат за своя невеста. Но тя никого не харесала.

Веднъж, в човешки образ, пред нея се явил кралят на крокодилите от река Иравади. И тя се влюбила в него. Оженили се. Заживели щастливо в дома на Нан Схани. Скоро красавицата родила две момченца. Първородния си син нарекла Кхрай Ган, а по-малкия – Кхрай Но. Кхрай на качински значи “сирак”. Майката нарекла така синовете си, защото кралят на крокодилите често отсъствал и дълго не се завръщал при нея. Накрая съвсем изчезнал.

 

Кхрай Но и Кхрай Ган растели не с дни, а с часове. Скоро започнали да разпитват майка си:

– Кой е баща ни?

Що да стори майката?! Наложило се да им разкаже:

– Баща ви е кралят на крокодилите от река Иравади.

– Защо не се завръща при нас?

– Изостави ни.

Разгневили се братята. Решили да го накажат. Отишли на брега на река Иравади. Построили си ковачница. Изковали здрава желязна верига. Искри от огнището падали във водата. Дим се стелел над реката. И дори на дъното ехтели ударите на техните чукове.

Не издържал кралят на крокодилите – изпратил рака, да помоли ковачите, да преместят ковачницата си далеч от реката. Допълзял ракът до брега. Видели го братята и запитали:

– Ти ли си кралят на кокодилите?

– Не. Аз съм рак. Изпрати ме кралят на крокодилите, да ви помоля да преместите ковачницата си далеч от брега.

Вместо отговор братята сграбчили рака с ковашките клещи. Казват, че оттогава ракът върви назад – така едва се изтръгнал и избягал.

Кралят на крокодилите изпратил втори пратеник – рибата скат.

– Господарят ни ви моли да преместите ковачницата си далеч от бега. – рекъл скатът.

Братята притиснали рибата с ковашките клещи и рекли:

– Не се бъркай в чужди работи!

Скатът едва успял да се измъкне. Затова сега е плосък като дъска.

Третият пратеник – малка рибка, се уплашила, като видяла клещите и отплувала. Братята успели само да притиснат опашната ѝ перка. Затова сега този вид рибки имат там червено петно.

Вече никой обитател на реката не смеел да се доближи до брега. Наложило се кралят на крокодилите сам да отиде.

kral_krokodil

Из: http://www.hobyto.com/data/image/ZaDecata/Divi%20jivotnii/2012/aligator/shutterstock_50887225.jpg

 

– Ти ли си кралят на крокодилите? – запитали го братята.

– Аз съм. – отговорил той.

Момчетата здраво го завързали със желязната верига. Колкото и да се дърпал крокодилът, не могъл да се измъкне.

– Защо ме пленихте? – сърдито извикал той.

– Изоставил си майка ни и нас – твоите синове. Затова всички ни се подиграват. – отговорили Кхрай Но и Кхрай Ган.

Разбрал бащата, че е виновен, разкаял се. Дожаляло им на синовете, освободили го. Гмурнал се той на дъното и скоро се завърнал с кошница пълна със злато, сребро и скъпоценни камъни, с остър меч и гъвкав лък.

Благодарили синовете, построили си сал и отплували. Но скоро се извила страховита буря. Салът се пречупил – едната половина, на която бил Кхрай Ган с кошницата, била изхвърлена на брега. Другата, с Кхрай Но, меча и лъка, отплувала надолу по река Иравади и спряла край едно голямо село.

Крхай Но дълго вървял, но жив човек не видял. Стигнал до края на селото – близо до гората. В малка, бедна къщурка открил старица и нейната внучка, облени в сълзи. Запитал ги, какво се е случило. Старицата разказала, че страшен ястреб тормози жителите на селото. Всеки ден изяжда по един човек. Хората решили, жребият да определя поредната жертва.

– Днес това ще бъде моята внучка. – проплакала старицата.

Кхрай Но се опитал да успокои разплаканите жени:

– Не се бойте! Аз ще се справя със злия ястреб.

Пренощувал момъкът в дома им, а на сутринта се скрил зад дебел дънер – дебнел хищната птица. Скоро ястребът долетял. Кацнал на един банян[1]. Кхрай Но опънал лъка си и стрелял. Стрелата пронизала злия ястреб и той паднал мъртъв на земята. Зарадвали се бабата и внучката, благодарили на момъка, угостили го славно.

 

Към втората част на приказката “Кхрай-2

 



[1] Банян – гора, образувана от млади дървета, пораснали от вкоренените въздушни  корени на фикуса.