AEDVIL

Втора част на приказката “Кхрай Но и Кхрай Ган”

Приказка на народа качин от Бирма (Мянма, Мианмар)

Завърнали се жителите на селото, искали Кхрай Но да остане при тях. Но вестта за храбрия стрелец се разнесла из страната. Скоро пристигнали пратеници от далечно село. Замолили Кхрай Но, да ги спаси от страшната змия, която им причинява големи беди. Приготвил момъкът меча си и тръгнал с тях.

Дълго вървели, стигнали до леговището на змията. Скоро тя изпълзяла, искала да хване и изяде някого от селото. Кхрай Но с един замах отсякъл главата ѝ.

Бирмански питон

Из: http://www.zoomania.org/wp-content/uploads/2012/01/0912121636.jpg

Благодарили му хората, направили го вожд не само на своето село, но и на цялата околност. Оженил се той за внучката на старицата. Управлявал мъдро и справедливо. Живеел щастливо, но тъгувал за брат си. Построил си лодка, взел меча и лъка си и отплувал нагоре срещу течението.

Скоро стигнал до малка река, която се вливала в Иравади. Там видял маймуна, с кошница на гръб. Свалила тя кошницата на брега, нагазила в реката – да лови раци. Познал момъкът кошницата – била същата, която кралят на крокодилите дал на синовете си. Опънал лъка си и стрелял. Прострелял маймуната, взел кошницата – все още пълна със злато, сребро и скъпоценни камъни.

Повървял още малко и срещнал брат си, който се спускал надолу по течението на реката.

– А, малкото ми братче е намерило моята кошница. А къде е невестата ми?

– Не зная. Срещнах само голяма маймуна, прострелях я и взех кошницата, която тя носеше.

– Ах, братко, братко! – разридал се Кхрай Ган. – Та ти си убил снаха си. Аз заживях с нея, защото наблизо нямаше никакви хора. Ами сега, какво ще правя?!

Кхрай Но много се огорчил. Започнал да успокоява батко си, поканил го в селото, където живеел. Казал му, че там има красиви жени, от които би могъл да си избере невеста. Завърнали се в селото. Всички радостно ги посрещнали. Изредили се много красиви девойки, но нито една не харесал големият брат. Хвърлил око той на прекрасната невеста на Кхрай Но. Решил да се отърве от него.

Веднъж Кхрай Ган намерил в гората много дълбока яма. Прикрил я с клонки, суха трева и листа. Затичал се и казал на малкия си брат, че видял глиган да се крие подкупчина сухи клони. Завел брат си там и рекъл:

– Иди братко, убий го!

Повярвал Кхрай Но, послушал брат си, пристъпил напред и пропаднал в дълбоката яма.

Завърнал се в селото Кхрай Ган, завайкал се, разказал, че малкият му брат загинал, паднал в дълбоката яма.

Невестата на Кхрай Но била умна и съобразителна жена. Нищо не казала на зет си, но тайничко се измъкнала и се затичала към дълбоката яма, където пропаднал мъжът ѝ. Хвърлила там шепа семена от пекатип – дърво, което растяло много бързо и се извисявало високо, високо.

Завърнала се невестата в селото, дето Кхрай Ган се радвал, че хитрият му план успял. Скоро той започнал да увещава снаха си:

– Мъжът ти загина. Ти си вдовица и аз съм вдовец. Ще се оженя за теб.

– Думите на моя девер отговарят на нашите качински обичаи. – отговорила невестата. – Но ожениш ли се сега за мен, хората ще започнат да говорят. Ще ме осъждат. Затова нека да минат три години. Тогава, който докаже, че може да опъне лъка на мъжа ми, само той ще бъде достоен за мен…

Минали три години. Кхрай Ган напразно се опитвал да опъне лъка на по-малкия си брат – тетивата дори и не помръдвала. Мислел си, че и никой на друг няма да се справи. Затова пратил глашатаи – да обявят, че който успее да стреля с лъка на брат му, ще получи неговата невеста. Иначе, той ще се ожени за нея.

Най-добрите ловци, най-силните мъже се събрали в дома на Кхрай Но, искали да си опитат късмета. Но скоро се убедили, че не могат да опънат тетивата. Засрамени се отдръпнали. Слънцето се спускало към хоризонта. Кхрай Ган доволно се подсмивал – след залез, невестата на брат му щяла да бъде негова.

В този миг се появил ловец с разрошени коси, мускулесто тяло, боядисано в червено. Запитал, може ли и той да се опита да опъне тетивата. Помолил да му дадат и стрела.

Кхрай Ган бил уверен в това, че щом сам той не може да опъне тетивата и никой друг не би могъл. Затова спокойно дал стрела на непознатия. Ловецът взел лъка, насочил го към небето, без никакво усилие опънал тетивата и рекъл:

– Нека тази стрела порази братоубиеца!

Още рекъл-неизрекъл, стрелата полетяла към небето, а после се завърнала и поразила Кхрай Ган. Паднал той мъртъв на земята. Тогава всички познали Кхрай Но, зарадвали се. Прегърнал той умната си жена, благодарил ѝ. Семената, които тя хвърлила в ямата поникнали и за три години от тях пораснали високи дървета. Покатерил се по тях момъкът и тъй се спасил.

Кхрай Но и умната му невеста живели дълго и щастливо и всички ги обичали.

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ.л-ра, 1976, с. 114-119.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.

Към индекса за бърз достъп до приказките от Мянма.