AEDVIL

Трета част на приказката за Кунхади

Както го посъветвала майка му, той отишъл в гората, намерил брат си – тигъра. Разказал му, какво е измислил кралят, за да го погуби.

– Не се тревожи! Почакай тук! – изръмжал тигърът.

Скоро се завърнал с чейдау, пълно с мляко от тигрица. Занесъл го Кунхади в двореца. Кралят, ще не ще, пуснал смелчака да си иде у дома, но все по-силно искал да отнеме красавицата кѐйнари. Решил на всяка цена да погуби момъка. Извикал го пак в двореца и заповядал:

– Донеси ми снопче косми от лъвска грива! Ако след седем дни не си тук, ще те накажа!

С натежало от мъка сърце Кунхади се завърнал у дома. Чудел се, как да се спаси? Не можел да се изправи срещу желанията на краля…

– Защо си тъй угрижен? – рекла Кѐйнари.

– Кралят иска да ме погуби. Той винаги може да ме убие. Добре, че засега само задачи ми поставя…

– Какво иска пак? – запитало Бичето.

– Да му донеса снопче косми от лъвска грива.

– Е, това е лесно. Брат ни – лъвът ще ти помогне.

Никога не се предавай!

Отишъл Кунхади в гората, извикал своя най-голям брат, разказал му всичко. Лъвът разрешил да отскубне снопче косми от гривата му. Благодарил Кунхади и бързо се отправил към двореца.

Връчил на владетеля снопчето с лъвски косми. Кралят се престорил, че се радва, но вече обмислял още по-трудна задача. Щом не може да го убие, решил да го изпрати там, отдето никой още не се бил завърнал.

– Иди в страната на духовете, в градината на Краля Нат. Там расте вълшебното цвете, билката атавади[1]. Донеси ми седем цвята! След седем дни да си тук!

Завърнал се Кунхади у дома. Разказал на близките си всичко. Но този път нито брат му – Бичето, нито духът на мъртвата му майка, Нат-покровител, не могли нищо да измислят, но невестата му – Кѐйнари, рекла:

– Зная къде цъфтят тези цветя. Но без вълшебните си криле не мога да ида.

– Кажи ми, как да сигна до там!

– Пътят се вижда само от птичи полет. Но ако тръгнеш на запад, след една юзана[2] ще стигнеш до колибата на светец – отшелник, който е на повече от петстотин години. Той може в небесата и под земята да лети. Помоли го да ти помогне.

Тръгнал Кунхади натам, накъдето невестата му го посъветвала да се отправи. През много гори преминал, много планински върхове покорил, стигнал до колибата на отшелника. Запитал го, къде расте вълшебното цвете.

– Чувал съм за атавади, но никога не съм виждал любимото цвете на краля-нат. Тръгни на запад. След една юзана ще стигнеш до колибата на отшелник, който е живял хиляда години. Може би той знае, как да откриеш билката атавади. А за да е по-лек пътят ти, вземи тая торба. Тя е вълшебна торба на изобилието. Каквото и да си пожелаеш, ще ти го даде.

Сбогувал се Кунхади и тръгнал на път. Дълго, много дълго пътувал, стигнал до колибата на втория отшелник. Запитал го, къде да търси вълшебната билка атавади.

– Чувал съм за това цвете, но не съм го виждал. Върви на запад. След една юзана ще стигнеш до дома на отшелник, който е живял хиляда и петстотин години. Той сигурно знае, къде расте атавади. Вземи тая връвчица. Тънка е, но слон може да издържи. Ако лош човек те нападне, изпрати я да го завърже. Лек път!

Към четвъртата част на приказката за Кунхади