AEDVIL

Четвърта част на приказката за Кунхади

Благодарил Кунхади, взел връвчицата-пазителка и тръгнал. Дълго вървял, стигнал до дома на хиляда и петстотин годишния отшелник. Запитал го, къде да намери вълшебната билка.

– Чувал съм за атавади, но никога не съм виждал това цвете. Върви на запад. След една юзана ще стигнеш дома на моя учител. Той е на две хиляди и петстотин години. Може би той ще ти помогне. Вземи от мен този дар – калъф за бетел[1]. Той е вълшебен. Ако го поставиш пред двама спорещи, ще отсъди, кой крив, кой прав. Той е справедлив – обръща се и сочи този, който е виновен.

Взел дара Кунхади, благодарил и пак тръгнал на път. Като стигнал до дома на древния мъдрец, запитал го, как да открие атавади.

– Знам само името на тази билка. Върви на запад. След една юзана ще стигнеш до дома на моя учител, който е живял три хиляди години. Той ще ти помогне. Вземи този вълшебен меч. Ще порази всеки, който те нападне.

Благодарил Кунхади и пак тръгнал на път. Като стигнал до дома на петия отшелник, запитал го, как да открие атавади.

– Чувал съм за любимото цвете на краля-нат, но никога не съм го виждал. Ако тръгнеш по този път, ще стигнеш до езеро с прекрасни лотоси. Когато слънцето се извиси в небесата, там идват да се къпят прекрасни девойки. Питай ги, те сигурно са виждали атавади. Помоли ги да ти помогнат. А от мен вземи тоя дар – вълшебна лоза. Тя ще напердаши всекиго, който ти мисли злото.

Кунхади послушал мъдреца, стигнал до езерото, възхитил се на лотосите. Скрил се в храстите и зачакал. Точно на обяд долетели сестрите кѐйнари и влезли в езерото да се къпят. Излезли от водата, облекли вълшебните си дрехи, но преди да отлетят видели момъка. Зарадвали се. Запитали, как е сестра им – неговата невеста. Разказал им той всичко. Помолил ги да му помогнат – седем цвята от атавади да му донесат.

– Почакай, братко! Не се тревожи! – рекли те и отлетели.

Скоро се завърнали от градината на краля-нат и донесли седем цвята от любимото му цвете. А за сестра си – неговата невеста изпратили дар – вълшебно звънче.

– Звънът му облекчава всяка мъка, прогонва тъгата. А удариш ли го веднъж, появяват се петстотин танцьорки – радват те с танците си. Удариш ли звънчето втори път – танцьорките изчезват.

Кѐйнари показали на Кунхади път, по който бързо да се завърне у дома. Понесъл той даровете: торба на изобилието, връвчица-пазителка, калъф за бетел – отсъждащ справедливо, вълшебен меч и лоза, която може да напердаши всеки враг. Грижливо пазел седемте цвята от градината на краля-нат и вълшебно звънче.

Заживял щастливо Кунхади с прекрасната си невеста – Кѐйнари. Каквото си пожелаели – торбата им го давала, звънчето ги веселяло, седемте цвята посадили в градината си.