AEDVIL

Втора част на приказката за Кунхади

Макар че били бедни, младите заживели щастливо. Той работел в полето, грижел се за Бичето, тя готвела, а майката – Нат ги закриляла.

Разнесла се надлъж и шир мълвата за красивата невеста на Кунхади. Славата ѝ достигнала и до златните уши на краля. Приискало му се да я види, да прецени, истина ли е туй, що хората говорят. Преоблякъл се в обикновени, селски дрехи и се промъкнал тихо към дома на Кунхади. Успял да зърне Кѐйнари и щом я видял – влюбил се до уши. Сякаш нещо в него се скъсало – обхванала го бурна страст, сърцето му биело до пръсване.

Върнал се в двореца, по цял ден се мотаел – намръщен и мрачен, не можел нито да яде, нито да спи. Все мислел, как да грабне красавицата, да я заключи в двореца си, само за себе си да я има. Мислел си:

“Ако отвлека омъжена жена, всички ще научат. Мълвата ще плъзне, ще казват, че вместо да управлявам страната, нарушавам законите. Но аз не мога да живея без тая красавица. За да бъде моя, трябва да погубя мъжа ѝ. После ще се оженя за нея. Тогава хората ще рекат: “Съжалил е нашият крал вдовицата, взел я е за своя жена.“ Трябва да измисля, как мъжа ѝ да унищожа!”

На следващия ден кралят взел своята любима златна чаша, тежка цял пейтà[1]. Извикал съветника си и му заповядал да хвърли чашата в океана. После наредил да му доведат Кунхади, който мирно се трудел на своята нивица. Явил се той в двореца. Кралят заповядал:

– Донеси моята любима чаша, която потъна в океана! Ако след седем дни не си изпълнил заповедта ми, ще бъдеш наказан.

Навел глава Кунхади и с опечалено сърце се прибрал у дома. Седнал до масата, но не можел нито да яде, нито да пие. Мислел си, че никой не може да извади златната чаша от дъното на океана. Ама че съдба! Да загине, заради една златна чаша…

Разпитала го невестата, защо е тъй угрижен. Всичко ѝ разказал той. Усмихнала се кѐйнари, запитала го:

– Забрави ли за твоя брат – крокодила? Иди на брега на реката, извикай го, помоли го да ти помогне!

Отишъл момъкът на брега, извикал брат си. Доплувал крокодилът и като разбрал, каква е тревогата на Кунхади, рекъл:

– Нямай грижа! Чакай тук!

Гмурнал се крокодилът във водата, заплувал към океана. Скоро се завърнал, захапал златната чаша. Оставил я на брега.

– Ето, върви, братко, занеси я на краля!

Благодарил му Кунхади и забързал към двореца. Още преди да е изтекъл срокът, определен от владетеля, момъкът поставил чашата в нозете му. Нямало що да стори кралят – изпълнена била заповедта му.

“Смел и умен е…Няма да е лесно… Но трябва да го погубя!”

Мислил, мислил кралят, накрая – измислил. Наредил да разпилеят из поляната кош със сусам. Извикал Кунхади и му казал:

– Ти си герой! Успя да извадиш от океана любимата ми златна чаша. Днес слугите ми разпиляли кош със сусам. Събери семената! Нито едно зърно не пропускай! Ако до седем дни не се справиш…

Завърнал се у дома Кунхади. Угрижен седнал край огнището. Разказал всичко на нат – духа на умрялата си майка.

– Кралят иска да отнеме живота ми… Нищо не мога да сторя… – въздъхнал момъкът.

– Не се отчайвай, сине! Иди при брат си – гълъба. Той живее накрай гората, на изток от селото. Побратимите му – птиците ще ти помогнат.

Тъй и станало – долетели гълъбите от цялата гора и скоро нито едно разпиляно зрънце сусам не останало. Благодарил Кунхади на гълъбите, нарамил коша и го отнесъл в двореца. Кралят пуснал момъка да си иде у дома, но скоро измислил нова задача:

– Ти, Кунхади, имаш голяма сила и смелост. Ще ми донесеш чейдау[1] мляко от тигрица за да ми приготвят лекарството. Преди да изминат седем дни, да си тук! Не изпълниш ли заповедта ми, ще заповядам да ти отсекат главата.

Завърнал се у дома Кунхади. Брат му Бичето, запитал:

– Защо си мрачен? Какво се е случило?

– Кралят е решил да ме погуби. Иска да му донеса чейдау, пълно с мляко от тигрица.

– Иди при брат си – тигъра. Той ще ти помогне. – прошепнал Нат-пазител, в който се била превърнала майката на Кунхади.

Към третата част на приказката за Кунхади.