AEDVIL

“Любящата сестра, вярна на своята клетва” – първа част

Приказка на народа шан (от Бирма – Мянма, Мианмар)

В една далечна страна управлявал прославен и могъщ крал. Любимата му жена била чудна красавица. Тя му родила единайсет сина и една дъщеря, но починала, преди децата ѝ да пораснат.

След смъртта ѝ кралят дълго тъгувал, но нямало какво да стори – животът продължавал… Решил да направи кралица една от придворните дами. А тя била грозна, завистлива, себелюбива, коварна, ревнива, жестока и хитра – зла магьосница. Мразела тя принцовете, но най-много ненавиждала малката принцеса.

Веднъж мащехата сама приготвила гозбите за кралските деца. Щом принцовете вкусили съблазнителните ястия, мигом се превърнали на диви лебеди, излетели през прозорците, закръжили над кулите на двореца и отлетели.

Злата мащеха заплакала, занареждала през сълзи:

– О, Велики господарю, о, съпруже мой! Вашата предишна жена, отправяйки се в небесата, като виждаше, как се грижа за нещастните сирачета, тъй ме възненавидя, та превърна синовете си на лебеди. Само и само да ги отдалечи от мен! Тя дори и не помисли, колко ще страда за тях баща им. Сега трябва да пазим малката принцеса, за да не я отвлече ревнивата ѝ майка! Най-добре да я заключим в най-отдалечената кула на двореца. Стражите да я пазят денонощно!

Потресен, кралят повярвал на коварната си жена и се съгласил да затвори щерка си в непристъпната кула. Там злата мащеха спокойно правела магиите си, за да навреди на малката принцеса. Когато бащата отишъл да види най-малкото си дете, ужасен видял някакво отвратително, безобразно същество, което само сумтяло и дума не можело да издума.

В това време дошла мащехата и рекла:

– Ето, как се е изменила дъщеря Ви Ваше Величество. Стражите и каменните зидове не можаха да спрат отмъстителната бившата кралица. Нейната ненавист порази малката принцеса.  Тя се е изменила не само външно – красотата ѝ е сменена от уродливост, кротостта – от злоба. Дори и да остане в двореца, тя няма да стане по-добра. Боя се да не ни навреди…

– Постъпи, както решиш! – уплашил се кралят и побързал да напусне кулата.

– Махай се! И никога повече на се връщай! – развикала се мащехата и прогонила принцесата.

Бедното дете напуснало двореца и тръгнало, където му видят очите, само да е по-далеч от злата мащеха-магьосница. Малката принцеса дълго се скитала, търсела братята си, но от тях нямало и следа.  Видела ли диви лебеди, молела ги да останат при нея, но те отлитали… Минали много мъчителни дни, години. Момичето пораснало, Заклело се, че ще намери братята си и ще ги спаси.

Веднъж принцесата много се изморила, полегнала под едно дърво и заспала. Чуден сън ѝ се присънил: дошла при нея ласкава старица и рекла:

– Дъще, не се отчайвай! Скоро ще срещнеш братята си. Магията на твоята зла мащеха нощем отслабва и те отново възвръщат човешкия си образ. На разсъмване пак се превръщат на диви лебеди и отлитат.

Щом изрекла това, бабичката изчезнала. Събудила се принцесата, тръгнала пак на път. Дни, месеци вървяла, краят на гората все не се виждал. Стигнала до прекрасно езеро, обрасло с водни лилии. Толкова била ожадняла! Пила вода, измила се. Олекнало ѝ. Водата отмила не само праха и умората, но и магията на злата мащеха. Погледнала отражението си във водата и не могла да повярва на очите си – станала още по-красива.

“Водата в това езеро е вълшебна. – помислила си принцесата. – Никога не съм виждала по-красиви лилии. Ех, да можеше моите братя да долетят и заедно да заживеем тук!”

Принцесата полегнала под едно дърво и заспала. Събудила се привечер  от шум на криле – единайсет диви лебеда кацнали във водата. Когато последните слънчеви лъчи угаснали, лебедите възвърнали човешкия си образ. Девойката се затичала към тях, прегърнала ги и заплакала от радост. Разказала тя на братята си всичко. В разговори преминала нощта. На разсъмване умората затворила очите на принцесата, заспала тя и засънувала: От царството на мъртвите се появила Великата кралица – майката на баща ѝ.

– Мила внучке, – рекла тя – ако искаш братята ти отново да станат хора, много мъка ще трябва да понесеш. Набери коприва, изплети единайсет ризи, без дума да издумаш! Проговориш ли – братята ти завинаги ще си останат птици и ще умрат от стрелите на ловците.

Събудила се принцесата, набрала голям наръч коприва, седнала на брега и започнала да плете. До вечерта ръцете ѝ се изранили. Когато последният слънчев лъч се скрил зад върховете на планината, братята ѝ се завърнали. Полели с вълшебната вода от езерото разранените ръце на сестра си. Тя продължила да плете. Дума не издумала. И тъй – ден след ден, нощ след нощ.

Към втората част на приказката “Любящата сестра, вярна на своята клетва – 2”.