Ирмиса – 2
Втора част на грузинската приказка “Ирмиса” – 2
Малко ли вървели, много ли – не знам. Стигнали до голям дом в подножието на планината. Изстрелял Ирмиса стрела, изсвистяла тя, забила се дълбоко в портите, разтресла ги. Но никой не излязъл да ги посрещне. Влезли младежите в лозята край дома, похапнали от вкусното грозде. Полегнали на сянка – да си отдъхнат.
Привечер пристигнал не един дев, а цели седем! Опитали се стрелата от вратата да измъкнат, но и седмината, заедно, пак не успели да я изтеглят. Седят, чудят се и се маят: Как вратата да отворят? В дома си как да влязат?
Гледа ги Ирмиса и се търкаля от смях по земята. Огледали се чудовищата, видели принца и млечния брат на елена. Ядосали се.
– Кой си ти, дето в земите ни си навлязъл, гроздето ни ядеш и ни се надсмиваш?!
– Какво, за гроздето ли ви е жал? Ние на вечеря сме дошли. По пътя здравата изгладняхме. Хайде! Слагайте трапезата!
– Не можем да влезем. Не можем стрелата от вратата да извадим.
– А, това е детска работа! – рекъл Ирмиса и с два пръста издърпал стрелата.
Изплашили се чудовищата, като видели, колко е силен той. Извадили огромен котел, поставили го над огъня, сварили еленово месо. Нахранили гостите си. Искало им се по-бързо да ги изпроводят. Запитали ги, накъде са се запътили.
– Отиваме в царството край морето. – рекъл принцът. – Покажете ни, откъде да минем.
– По дългия път четирийсет дни ще пътувате. По краткия – десет, но ще минете край дома на стоглавия дев. Няма да ви пусне да минете, ще загинете.
– Ще видим, кой ще загине… – рекъл Ирмиса.
Сбогували се и тръгнали по краткия път.
Малко ли много ли вървели, стигнали до дома на стоглавия дев. Спи той на чердака, девойка-пленница мухите от него прогонва.
– Вървете си, докато още сте цели! Събуди ли се дев, ще ви изяде! – уплашено прошепнала тя.
– Не бой се! Ела, разкажи ни, как си попаднала тук.
– Не мога. Ухапят ли го мухите – ще се събуди. Не знаете, какво ни чака тогава!
Убедили я да слезе от чардака. Тъкмо дошла тя при тях на двора, мухите изпохапали дев. Разярил се той, креснал:
– Къде е моята пленница? Кой я отведе?!
Видял дев пришълците, грабнал боздугана си – замахнал. А боздуганът му – огромен. Сто коли желязо били стопили ковачите, за да го изковат.
Стоглавият дев хвърлил боздугана си срещу Ирмиса. Момъкът само леко се извил – прелетял боздуганът покрай него, през гората преминал, вековни дървета из корен изтръгнал, път през гъсталака проправил.
Налетял стоглавият дев, сграбчил Ирмиса. Дълго се борили. Тръшнал дев момъка, до колене го забил в земята. Скочил Ирмиса, здраво хванал стоглавото чудовище, до пояса в скалите го напъхал. Замахнал с меча си, но спрял и запитал:
– Казвай, поганецо, какво избираш – живот или смърт?
– Живот! Пощади ме! Всичките си богатства ще ти дам!
– Не ми трябват съкровищата ти. Ще дадеш на принца цялата си сила!
Изтръгнал го Ирмиса от земята, но коварното чудовище отново се нахвърлило срещу момъка. Тръшнал го Ирмиса, до раменете в скалите го забил. Заклел се тогава дев – в небето над главите си, в земята под нозете си, че ще даде на принца цялата си сила. Извадил го Ирмиса от земята, оставил го заедно с принца и отишъл на лов.
Върнал се вечерта, гледа – лежи принцът върху купчина пепел, едва диша. Стоглавият дев изпил силата му. Разгневил се Ирмиса, нахвърлил се върху чудовището, притиснал го към земята.
– Защо не държиш на думата си, подлецо?! В скалите до шия ще те забия. Завинаги там ще те оставя – от глад и жажда да се мъчиш, от слънце да изгаряш, виелиците да те брулят, ледовете да те сковат!
Разтреперал се дев от страх. Мигом върнал силата на принца, а и своята чудовищна мощ му прехвърлил. Освободил го Ирмиса от скалната прегръдка – загубил стоглавият дев силата си, вече не можел на хората да навреди.
Тръгнали момците, заедно с пленницата. Отправили се на дълъг път.
Щом се отдалечили от дома на стоглавия дев, страшен, ураганен вятър се извил, налетял върху тях. Това бил Девкажиани – дев-кремък. Подхванал той девойката, извил се в небесата, отнесъл я в своето царство.
Следва третата част на грузинската вълшебна приказка “Ирмиса” – 3.