Ирмиса – 1

Първа част на грузинската приказка “Ирмиса”

 

 

Живели ли са или не са живели – не знам, но разказват, че на стари години един старец и една старица се сдобили със син. Скоро дядото умрял. Сама останала старицата. Труден бил животът на вдовицата. Завела момченцето си в гората, замолила една сърна да го откърми, заедно със своето еленче. Нарекла детето си Ирмиса – млечен брат на елена.

                                                                          

Минали години. Момчето тичало из гората заедно с елените. Веднъж младият принц дошъл на лов в тази гора. Видял окуцял елен за малко момче да се грижи. Толкова се учудил, че изоставил лова и заповядал на слугите си да уловят момчето. Не успели. Бързо тичало то. Никого да себе си не допуснало. Страхувало се от хората.

 

Завърнал се принцът в двореца. Помолил баща си седемдесет коли, пълни с желязо, да прати на ковачите, да им нареди, верига да изковат. Поискал четирийсет слуги–великани да я носят, момчето да обградят, с веригата да го оковат.

Изпълнил царят желанието на сина си. Но не успели да задържат Ирмиса нито слугите, нито веригата. Замятало се момчето, разкъсало веригата. Отхвръкнала тя – слугите, на земята съборила. Избягало то, къде се дянало – никой не разбрал.

 

Върнал се принцът в двореца, заповядал верига два пъти по-тежка и два пъти по-дълга да му изковат. Проследили слугите момчето, за втори път го издебнали, но то пак разкъсало веригата.

 

Ядосал се принцът, но не се отказал – за трети път наредил верига да изковат – три пъти по-дълга, три пъти по-тежка. Успели най-накрая да пленят момчето. Завели го в двореца. Ирмиса не можел да говори, но скоро се научил да яде това, с което хората се хранят. Малко по малко – проговорил.

 

Сприятелили се с принца. Били неразделни. Всичко, на което учели престолонаследника, Ирмиса пръв го запомнял. Научил се с меч да се бие. Лъкът и стрелите в ръцете му смъртоносна сила имали. Но… никога горските обитатели не нападал, никога не ги убивал.

По сила и ловкост нямало равен на Ирмиса не само в това царство, но и през девет земи в десета.

 

Веднъж принцът и Ирмиса бродели из вековна гора. Изгубили се. Дълго скитали из непристъпни клисури, докато стигнали до пътечка, която ги извела до морския бряг. Пуст бил брегът. Само един дом имало там, а пред него – ябълка расте. Навел се принцът, взел от земята една ябълка, която била паднала от дървото, отхапал парче от нея.

– Защо ядеш червивата ябълка, принце?! – удивил се Ирмиса.

Ударил с юмрук стеблото на дървото, посипали се ябълки. Покрили земята златисто-червените плодове. Седнали побратимите под дървото да си починат, похапнали ябълки.

 

Свечерило се. Излязъл от морето огромен дев[1].

– Какво сте се разположили тук?! Що за твари сте вие?! – нахвърлил се дев срещу неканените гости.

– Ела, приближи се и ще разбереш. – отговорил Ирмиса.

Не успял и крачка да направи, сграбчил го  Ирмиса, повалил го, с коляно го притиснал към земята. Втори дев изскочил от морето, в гръб нападнал момъка, но той го преметнал през главата си, тръшнал и него, притиснал го с другото си коляно. Изскочил и трети дев от морето. Като видял братята си – повалени, развикал се:

– Ах ти, дребосък! На прах ще те стрия! Пусни братята ми!

Размахва юмруци, приближава се дев. Стиснал Ирмиса ръката му, повалил го върху братята му и запитал:

– Да ви убия ли?

– Пощади ни! Братя ще ти бъдем!

Пуснал ги момъкът. Поканили те пришълците в дома си. Извадили седемгодишно вино от марани – изби за вино, издълбани в скалите или в пръстта. Там заравяли дълбоки съдове – подобни на нашите бъчви, където отлежавало новото вино. Грузинците наричали тези съдове – “чури”.

 

– Не пий вино! – казал Ирмиса на принца. – Ще те събори! Силата ти ще отнеме! Ще ни изядат чудовищата!

Донесли им бурдюк с вино. (Бурдюкът е съд от козя или бича кожа, с който грузинците пренасяли вода, мляко, вино или ракия.) От бурдюка напълнили рогове с вино, подали ги на гостите.

В тоя миг Ирмиса запитал:

– Къде води оная пътечка? – посочил той.

Погледнали чудовищата навън, не видели, как принцът и Ирмиса излели виното под масата. Нахранили се гостите, благодарили за угощението, легнали да спят. Но само се престорили на заспали. Щом чудовищата заспали, тихо се измъкнали и бързо продължили пътя си.

 

Следва втората част на грузинската вълшебна приказка “Ирмиса” – 2.


[1]Дев – в грузинските приказки това е фантастично същество: полу-човек, полу-звяр. Олицетворява злите сили на природата. Обикновено дев е враждебен към героя.