AEDVIL

Звукозапис – 12-2  – Пшеничени зърна колкото ябълки?!

12 – 2 – Пшеничени зърна колкото ябълки?

Професорът, тихо помоли Пороя:

– Ото, събери от нивата всичко – корени, стръкове, класове. Побързай! Никой не бива да открадне или изяде дори зрънце.

– Ама че зрънце! По-голямо от едра ябълка. И защо аз?

– Защото ти не се нуждаеш от друга храна освен водата и парата. Имаш воля – няма да се изкушиш да си похапнеш генно-модифицирана пшеница. Какви ли опасности крие тя, ще се опитам да разбера, след като я скрием от погледа на останалите обитатели на долината.

Ото бързо се завъртя около нивата с ГеМеО пшеницата и мигом отнесе всичко в лабораторията. Дали някой бе видял странните растения?

– Не! Успокойте се! Ние скрихме нивата, още щом видяхме съселът да отмъква семената. – обадиха се вихърчетата. – Опасявахме се, че този, който бе пратил щръклицата…

– Не. Това е дело на алчните производители на семена. Пратката е конфискувана на границата, по сигнал от Интерпол. Колегите от тяхна лаборатория са установили странни генетични промени – семената от тая пратка засилват глада, вместо да го насищат.

– Значи, колкото повече ядеш… –  изуми се малката круша Оли.

– По-гладен ставаш? Ох-и! Защо им е нужно това? – възмути се малкото гарванче.

– За да купуват само от тях. За да печелят повече. – тъжно поклати глава Професорът. – Но тоя път са прекалили. Или учените са се подиграли с тях…

– Защо? – Пороят Ото свъси облачни вежди.

– Защото гладът не може да бъде утолен нито с обикновена храна, нито с генно-модифицирана. Той расте не с дни, а с часове… Който е ял от тези ГеМеО семена озверява от глад.

– И аз ли ще озверея от глад?! – Измъкна се от скривалището си Съселът, влачейки полуизядено гигантско зърно от генно-модифицираната пшеница.

– Да. Ако не успеем да те излекуваме…

– Защо чакате?! Започвайте!

– Виж го ти него! – разсърдено, кученцето Дан затисна с лапа опашката на Съсела. – Значи ти можеш безнаказано да крадеш, а ние сме длъжни да те лекуваме?! Така ли ?

– Моля ви! – Съселът хитро присви очи. – Та нали, ако озверея, ще стана опасен за всички в Долината?!

– Стига си хленчил! Да не си мислиш, че ей-тъй, с магическа пръчка мигом ще те спасим? – разсърди ли се старият гарван Ох, да не си насреща му… – Професорът първо ще изследва зърната, после ще експериментира.

– Да, ще изпробва лекарството върху опитните бели мишки. – ободри се Съселът.

– Как ли пък не! – възмути се маймунката Ефу. – Те да страдат заради теб.

– Ама, нали това им е работата…

– Да не си мислиш че целият свят трябва да оправя кашата, която си забъркал?! – извика гневно малкото червено омайниче Ели.

– Вместо опитни бели мишки, сега ще имаме Съсел. – подскочи Скок и насмешливо приклекна пред муцуната на Съсела. – Вижте, устата му расте, вече е два-пъти по-голяма!

– Започвайте изследванията! Моля! Ще изпълнявам всичко, което изследователите заръчат.

– Ох и! И няма вече никога да крадеш?!

– Няма! Обещавам.

Професорът отключи изолатора. Съселът гузно се потътри натам. Вратата зад него се затръшна, зловещо издрънча. Ключът се завъртя в ключалката.

Забелязал си нещо, което никой от Оги-екипа не е?

Питаш се, кога и как Съселът е овладял вълшебството на Лунния лъч?

Та нали само приятелите на Оги от Долината и Океана можеха да разговарят със силата на мисълта?! А да – и професорът умееше това…

Браво! Заслужи 100 точки наблюдателност. Запиши ги в дневника на приключението.

Към “Оги”