AEDVIL

Четвърта част на грузинската приказка “Иванѐ и Девкацѝ”

Скоро стигнали до двореца. Сбогувал се Иванѐ със своя побратим, благодарил му. Отвел златогривите раши в конюшните на царя.

Дивели се всички на прекрасните коне. Радвал се царят. Само злата принцеса била недоволна. Все мислела, как да навреди на палавана. Толкова го мразела! Злобата я душала – мира нямала. Измислила, къде да изпрати палавана, та никога да не се завърне.

Отишла при царя и рекла:

– Чух, че зад седем планини, в далечно море, биволи с елмазени рога живеят. Прати палавана, да ги доведе.

Пак я послушал царят, изпратил Иванѐ да ги улови и доведе в двореца.

Излязъл Иванѐ на полето извикал побратима си. Явил се мигом Огненият дев, запитал:

– Каква беда пак те е сполетяла, братко?

Разказал му Иванѐ, къде го праща царят.

– Не тъгувай! Вечер биволите от морето излизат, на кладенеца вода да пият. Не им харесва морската вода – солена е и горчива. Кладенецът огромни мравки пазят. Поискай от царя месото на четирийсет овце, дванайсет товара памук, дванайсет делви с вино и дванайсет празни хурджина.

Като стигнеш, хвърли месото на мравките. Те ще се нахвърлят върху него. Извади вода от кладенеца – напълни дванайсетте хурджина. Скрий ги в гората. След като се запасиш с чиста вода, пресуши кладенеца с памука. Налей вътре виното. Какво да направиш после, сам ще се досетиш.

Иванѐ изпълнил заръките на Огнения дев. Скрил се и зачакал. Търкулило се слънцето към хоризонта. Излезли от морските вълни биволите с елмазени рога – пламтели те – от лъчите на изгряващото слънце аленеели. Пристъпили към кладенеца. Обикаляли – много ожаднели, мъчела ги жаждата. Умни били биволите, видели Иванѐ, замолили го:

– Напои ни! Вовеки вярно ще ти служим.

Напоил ги момъкът и ги подкарал към двореца.

Мъдрите биволи всичко знаели, рекли:

– Добър човек си ти – храбър и силен. Но ще те погубят глупавият цар и злата му щерка. Ние ще те отървем от тях.

Завърнал се Иванѐ, биволите в двора на двореца вкарал. Изскочили слугите, подире им – царедворците, след тях царските назир-визири. Накрая царят и принцесата излезли – и те искали да видят чудните биволи с елмазени рога.

А биволите навели глави и се затичали право към царя и принцесата. Хукнали те, подире им назир-визирите търтили да бягат, следвали ги царедворците. Дълго тичали, биволите ги гонели. Дали са се спасили – не знам… Но никой повече не ги видял.

Събрал се народът, избрал за цар Иванѐ-палаван.

Щом влязъл той в царската градина, разцъфнала ябълката на безсмъртието, натежали клоните от червено-златисти плодове. Щедро ги раздал Иванѐ на всички стари и болни бедняци от планината.

Може би затова и днес планинците са силни и дълголетни… А Иванѐ-палаван сигурно все още мъдро управлява своето царство… Кой знае?…

Източник: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html

Превод от руски език и литературна обработка: М. Й. Дюлгерова

Прочетете или чуйте следващата грузинска вълшебна приказка – “Ирмиса”.