AEDVIL

Първа част на грузинската приказка “Иванѐ и Девкацѝ “

 

Живял някога цар, който имал невероятно силен палаван.

Кого грузинците наричат палаван? Турците използват думата “пехливан”. Палаван или пехливан – това е много силен човек, който може да пребори всички борци. Борбата е сред най-древните начини за забавление в Кавказ и Близкия Изток. Борците доказвали своята сила, смелост, ловкост и ум, побеждавайки противниците си.

Палаванът на царя приличал на дев – фантастичното същество от грузинските приказки – полу-звяр, полу-човек, олицетворяващо злите сили на природата. Бил огромен, космат, затова го наричали “Девкаци” – дев-човек.

Гордеел се владетелят със своя палаван. Никой не можел да го победи. И все пак на царя му се искало да намери човек, по-силен от Девкаци.

Разпратил той вестоносци по всички градове и села – да търси човек, който би могъл да победи Девкаци. Пребродили те полята и горите, катерили се дори из планините, но не намерили човек, готов да рискува живота си, като се изправи срещу страховития палаван. Никой не се решавал да премери сили с него. Мълвата за огромната му сила се разнесла из цялата страна.

Връщат се омърлушени царските слуги. Гледат – край пътя дрипаво момченце седи, суха коричка хляб гризе. Името му било Иванѐ.

– Вземете ме с вас – царския дворец да видя. – помолило момчето. 

Усмихнали се вестоносците и отминали. Тръгнало то подире им, не се отказва.

– Връщай се у дома! В двореца може да попаднеш пред очите на Девкаци – ще те размаже само с един пръст!

– Не се страхувам от вашия Девкаци. – засмяло се момченцето.

– Виж ти! Намери се храбрец!? Тъкмо търсим смелчак с Девкаци да се пребори. Ти ли си този юнак? – подигравали се слугите.

– Че защо не?

Взели го със себе си, мислели си: “Е, поне ще се посмеем…”.

Като видял момченцето царят се зачудил – да се сърди ли или да се смее.

– Слушай, момче-юначе! Нима с моя Девкаци ще се бориш?

– Че защо не? Като са рекли всички Девкаци, та Девкаци! Треперят от страх. Храни ме един месец и ще видиш. Ще го тръшна на земята!

Съгласил се царят – на шега. Заповядал да хранят момчето – всичко, каквото поиска, на трапезата да му доставят. Яде и пие Иванѐ – и ден, и нощ – не спира. И расте! Другите деца за цяла година не пораствали толкова, колкото Иванѐ само за една нощ.

Минал един месец. Насрочили деня, в който Иванѐ и Девкаци ще се борят. От сутринта народът се стичал към площада. Тълпели се хората, искали да гледат състезанието. На почетно място – царят седи, заедно с придворните си.

В средата на площада излязъл огромният, космат Девкаци. Около него подскачало момчето. Обикаляло в кръг. Сякаш земята не докосвало, а летяло.

Върти се Девкаци, маха с ръце. Свят да ти се завие! Подскочил Иванѐ високо-високо. Стоварил се върху Девкаци с такава сила, че го съборил, притиснал го към земята.

Развикали се всички. Радват се, потупват момчето по рамото. Присмиват се на Девкаци. Крещят му: “Бийбуу!”. Този вик бил голяма обида. Засрамил се Девкаци, вдън вековните гори се скрил и никога повече не се завърнал.

От този ден насетне, станал Иванѐ царски палаван. По цели дни из градините се разхождал, а и добре си похапвал! От време на време показвал силата си, за радост на народа и за разтуха на царя и придворните. Минала година, втора, трета. Пораснал Иванѐ – прекрасен момък станал.

Имал царят надменна и зла щерка. Виждал я Иванѐ на чердака. Веднъж си позволил да се пошегува с нея. Обидила се принцесата. Възмутила се, че някакъв си селяк дръзнал да я заговори, че и да се шегува с нея. Решила да накаже Иванѐ. Измислила трудна задача, която той да не може да изпълни, та всички да му се подиграват. Отишла при царя и рекла:

– В градината на Огнения дев цъфти ябълката на безсмъртието. Който вкуси плодовете ѝ, вечно ще живее. Ако тази ябълка растеше в нашата градина…

– Хубаво би било, – усмихнал се царят – но кой ще се осмели да отиде при Огнения дев?

– Та нима нашия Иванѐ-палаван не може да го надвие? Прати го ябълката на безсмъртието да донесе! Защо иначе го храниш? За да мързелува? Тълпата дрипльовци да забавлява?

Мисълта за безсмъртие не давала мира на царя. Извикал той при себе си Иванѐ и заръчал:

– Иди в градината на Огнения дев. Пренеси ябълката на безсмъртието в моята градина.

– С най-голямо удоволствие! – рекъл Иванѐ.

Следва втората част на грузинската вълшебна приказка “Иванѐ и Девкацѝ ” – 2.