AEDVIL

Четвърта част на ингушката приказка

“Златните листа”

Падчах заповядал да приготвят месото на шейсет бика и шейсет бъчви с вода. Натоварили ги на гърба на орлицата. Седнал момъкът върху тях. Полетяла орлицата. Като разперила криле, сянката ѝ цялата долина закрила.

Дълго летяла. Шейсет пъти момъкът храна и вода ѝ давал. Наближили горната земя. Орлицата пак “Вак” извикала, отрязал момъкът парче от левия си крак. Тя пак поискала храна. Отрязал той парче и от десния си крак. Още два пъти тя “Вак” казвала – рязал момъкът по едно парче и от ръцете си. Най-сетне стигнали на белия свят. Орлицата пак “Вак” извикала.

Паднал момъкът безсилен на зелената трева и изстенал:

– Да умрат седем души от рода на баща ти![1] Изяж ме! Няма какво друго да ти дам.

– Исках да те изпитам. – рекла орлицата, изплюла парчетата от нозете и ръцете на момъка и те мигом зараснали.

Почувствал се много по здрав и силен синът на владетеля. Благодарил на орлицата и тя отлетяла. А той се завърнал в родния край. Никой не го познал.

Вървял момъкът и питал всеки срещнат:

– На кого му трябва безплатен пастир?

– Ние и за пари не можем да намерим добри пастири. – рекъл един богат стопанин и наел момъка.

Възложил му да се грижи за конете. На следващия ден му наредил да оседлае конете с най-новите, празничните седла.

– Къде ще ходите? – запитал момъкът.

– И ти ще дойдеш с нас на сватба. Ще се женят девойките, които бяха спасени от черната сила, която ги отвлече.

Като стигнали, видял момъкът своите подли побратими – веселят се начело на трапезата, а до тях бъдещите невести сълзи ронят. Най-младата видяла пръстена на ръката на момъка, познала го и извикала:

– Ето, ето го нашият спасител! Той победи черната сила, дето ни бе отвлякла.

Размахал момъкът сабята си, убил коварните си другари, взел девойките и се завърнал в родния дом. По-големите сестри дал за жени на братята си, а той се оженил за най-малката и най-красивата.

И както обичат да казват ингушските разказвачи в края на приказките:

“Нож-меч между неприятелите ни!

Козел-овен на трапезата между нас!”

Из: СКАЗКИ и легенды ингушей и чеченцев. (Сказки и мифы народов востока) – Москва : Изд. “Наука”, 1983, с. 23-28.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата ингушка приказка “Изборът на девойката”.

Към индекса за бърз достъп до ингушките приказки.