AEDVIL

Абхазка приказка

Втора част

Наблизо живеел един завистлив цар. Скоро той научил, че момчето пие от златна чаша.

Наредил да го доведат, заплашил го:

   – Ако не ми донесеш дузина такива златни чаши, ще ти отсека главата!

Сбогувало се момчето с майка си и тръгнало на път. Дълго се скитало. Свършило храната, която тя му приготвила, а никакъв дивеч не видяло.Толкова огладняло, че се пресрамило – влязло в дома на една старица. Тя горчиво плачела.

   – Майчице, виждам, че голяма е мъката ти. Прости ми, че идвам неканен, но съм далеч от дома си. Умирам от глад.

   – Нан, разбира се, че ще те нахраня. – рекла старицата, избърсала сълзите си, разшетала се и сложила вкусни гозби на трапезата.

Добре си похапнало момчето.

   – Разкажи ми сега, защо плачеше.

   – Да ти кажа, нан, защо да не ти кажа. Обща е мъката ни и на царя и на придворните, и на богатите и на бедните. Всички ни е налегнала страшна мъка. Нашият цар изгуби сина си преди година. Погребаха го. Всяка нощ над гроба му бдят по четирима стражи, а на сутринта нито един от тях не се завръща. Вече не останаха младежи. Дойде редът и на моя най-малък син. Тази нощ… – разридала се старицата.

   – Не плачи, майчице, аз ще карауля вместо момчето ти, та то е още съвсем малко, меч не може да върти, кон не може да язди.

Жал ѝ било на старица, не искала да пусне госта си – знаела, че и той няма да се завърне. Но не могла да го спре. Момчето отишло, изкопало дълбока яма, покрило я с тръни и се скрило така, че да вижда всичко. В полунощ откъм морето се задал тъмен, претъмен облак и се спуснал над гроба на царския син. От облака като гущер се измъкнала девойка с камшик в ръката.

Три пъти изплющял камшикът, три пъти тя ударила гроба. Земята се разцепила, гробът се отворил, мъртвият царски син оживял. Тръгнал заедно с девойката към гората. Щом те се отдалечили достатъчно и не можели  нито да го чуят, нито да го видят, момчето изскочило, грабнало камшика и пак се скрило.

На разсъмване девойката и царският син се завърнали. Той легнал пак в гроба си. Огледала се девойката и рекла:

   – Не те виждам, но знам че си тук. Ако знаеш, как да използваш камшика ми – браво на теб! Ако ли не, жалко – напразно си го взел.

После скочила, скрила се в черния облак и отлетяла. Тогава момчето изскочило, изпробвало камшика – три пъти удари ли гроб, мъртвецът в него оживявал; удари ли оживелия само веднъж, той отново се скривал в гроба.

Като видяла, че момчето се връща, старицата се разплакала от радост:

   – Нан[1], ти спаси сина ми! Благодаря ти! Избави ни от страшно зло!

Научил царят, какво се е случило. Събрали се всичките му поданици, благодарили и те на момчето. А то размахало камшика и от гробовете изскочили умрелите, начело с царския син. Облечени в бяло, те не можели да се нарадват на топлото слънчице. Семействата и близките им ги запрегръщали.

   – Ти спаси единствения ми син, върна радостта на поданиците ми. Заслужено ще получиш и царството и дъщеря ми за жена!

   – Благодаря ти, царю! – засмяло се момчето – Още съм много малък за женене. А цар не искам да бъда. Още много път ме чака! Сбогом! … Бъдете щастливи!

Искаш да научиш, какво се случило след това? Прочети третата част на тази приказка.

Към третата част на абхазката приказка за вълшебства и подвизи: “Златната чаша” – 3.