AEDVIL

Абхазка приказка

Трета част

Вървяло, вървяло момчето, стигнало до богат и красив град, през който течала голяма река. На единия бряг живеели щастливо – не знаели какво е глад. На другия – сушата опустошила нивята, секнали изворите – хората умирали от глад и жажда. Всяка сутрин на единия бряг пълнели голям кораб с храна и вода за пиене, но стигнел ли до средата на реката, страшна бича глава изскачала, захапвала кораба и го повличала към дъното.

Много моряци загинали. Вече нямало кой да води кораба.

Момчето се заело с това. Щом бичата глава се показала и зъбите се забили в палубата, то протегнало ръка, изтръгнало ги, вдигнало ги високо, замахнало, хвърлило ги на брега, който се разтресъл. Земята с грохот се разтворила и ги погълнала, а бичата глава изчезнала. Корабът спокойно стигнал до другия бряг и занесъл храната и водата за гладуващите и жадуващите. И всеки ден вече спокойно преминавал през реката. Жителите на града благодарили на момчето, молили го да остане да живее при тях, но то отново тръгнало на път.

Дълго вървяло момчето, докато в далечината видяло прекрасен дворец. Ограден бил с дебели железни стени, стоманени били вратите му и много, много високи. Но момчето се затичало, подскочило и прелетяло като птица над тях. Тръгнало през двора, покрит с нежна млада трева.

Влязло в двореца, изкачило се по стълбите чак на последния етаж. Видяло три легла, покрити с копринен балдахин. Погледнало през прозореца, тъкмо когато три прекрасни девойки се доближили до двореца. Първата размахала кърпичката си и мигом вратите на двореца се отворили.

Влезли девойките, последната от тях също размахала кърпичката си – вратите безшумно се затворили. Девойките се изкачили по стълбите. В това време момчето се скрило под балдахина на третото легло. Щом девойките влезли в стаята, появила се резбована кръгла масичка, а върху нея, три бокала с ароматно вино. Най голямата девойка взела чашата и рекла:

   – Боже, благослови този, който освободи жадната ми душа, когато дебнех в голямата река и никому не давах да си налее вода!

   – Боже, – рекла средната, – благослови този, който взе камшика от гроба на царския син и ме освободи от греха!

   – Боже, – рекла третата, най-младата и най-красивата девойка, – благослови този, който ме спаси от проклятието и помогна на гладните!

   – Амин! Това бях аз. – рекло момчето, повдигнало балдахина и отишло до масата.

Най-малката сестра смутено свела очи.

   – Кои сте вие? – запитало момчето.

   – Ние двете сме жени на твоите чичовци. Заради безпътния им живот, грабежите и убийствата ни застигна проклятие, от което ти ни спаси. Благодарим ти.

   – Ами най-малката?

    – Тя пострада заради нас. Предопределено е да стане твоя жена. Стига и ти да желаеш това.

   – Ох, въздъхнало момчето. Искам, как да не искам! Но утре на обяд изтича срокът! Ако дотогава не занеса на царя дванайсет златни чаши, като тези на масата, ще ми отсече главата.

   – Не се бой – такива бокали тук има много.

   – Но време няма… Пътувах години, как за една нощ да се върна обратно?!

   – Нямай грижа! Иди при невестата си!

Събудили се сутринта младоженците и що да видят – всички били в родния си дом.

Взел момъкът дванадесетте златни чаши и ги занесъл на царя. Направил той голямо пиршество и обявил, че от сега нататък момъкът ще управлява царството.

Е, това е краят, но в сайта можеш да прочетеш или чуеш още много приказки на различни народи. Избери сам!

Източник:

Абхазские сказки. (Библиотека востоковедения) – Москва : Наука, 1975, -472 с.

с. 87 – 93. – Золотой кубок

Превод от руски език и литературна обработка: М. Й. Дюлгерова.

Към индекса “Приказки от други народи”.