AEDVIL

Втора част на грузинската приказка

“За ловеца и неговия син”

Излязъл момъкът на двора. Кобилата се опитала да го захапе. Метнал се той на гърба ѝ, плеснал с камшика. Полетяла тя, искала в небето да се удари, момъка да убие. Той пъргаво се пъхнал под корема ѝ. Спуснала се надолу, искала в земята да се удари, да смаже ездача. Но той вече се извисявал над гърба ѝ и размахвал камшика. Препускала, препускала, не могла да навреди на момъка.

Изпълнил той и втората задача на каджи. Удивил се злият вълшебник, запитал се:

– Дали някой не му помага?

Надникнал в стаите на дъщерите си. Видял, че кротко спели. Решил на сутринта да ги разпита, дали не са помогнали на момъка. Щом той се отдалечил, най-младата гълъбица намерила Сина на ловеца и му рекла:

– Трябва да бягаме, да се спасяваме.

Качили се на вълшебно килимче, а в заключената стая оставили котката – ако някой почука, да казва с гласа на девойката: “Болна съм. Болна.”

Три дни Каджи обикалял около стаята, но все този отговор чувал. На четвъртия ден се ядосал, разбил вратата, видял, че най-малката му дъщеря я няма. Зачудил се – що да стори. Жена му се развикала:

– Яхвай глигана! Препускай след тях!

Цял ден гонил Каджи бегълците. Привечер вълшебният глиган почти ги настигнал.

Дъщерята превърнала вълшебния килим на градина, момъка – на старец, себе си на старица.

– Прелетяха ли от тук двама млади? – запитал Каджи.

– Никого не сме виждали. – отговорила бабичката.

Върнал се Каджи обратно. Разказал на жена си, какво е видял. Ядосала се тя:

– Нашия вълшебен килим си видял, а не градина! С щерка ни си говорил. Връщай се обратно! Доведи я!

Пак препуснал Каджи. Пак настигнал бегълците, пак не ги познал. Килимът на манастир се превърнал, момъкът – на монах, девойката – на монахиня. Завърнал се у дома Каджи, а жена му, разгневена, се метнала върху гърба на глигана и подгонила бегълците.

– Майка ми идва! Няма спасение за нас! Ще те превърна на риба, а аз морска пяна ще стана. Мама ще ме прокълне. Не ме забравяй! Не ме изоставяй!

Така и станало. Не могла да ги хване, но проклела щерка си:

–  От мен не можеш да се скриеш! Три години морска пяна ще бъдеш! И още три месеца, три седмици и три дни! Чак тогава ще възвърнеш човешкия си образ.

Така и станало. Три години, три месеца и три седмици чакал своята любима момъкът. Оставали само три дни. Тогава дошли при него три красавици и рекли:

– Избери най-хубавата от нас!

Замислил се синът на ловеца. Помнел той своята клетва, но вса пак избрал една от красавиците. Отвела го тя в дома си, започнали за сватба да се готвят.

В това време срокът на проклятието изтекъл. Излязла девойката от морската пяна. Гледа – няма го жениха ѝ. Хванала две птички, дала ги на децата и им казала:

– Занесете ги на сватбата. Пуснете ги над трапезата.

Децата тъй и сторили. Птичките започнали да чуруликат, заспорили:

– Остави ме! Не вярвам аз на мъжете!

– Защо?

– Защото този човек – посочила тя жениха – три години, три месеца и три седмици чака невестата си, а за три дни не я дочака, забрави я!

Като чул това, момъкът скочил и се затичал към брега, дето оставил дъщерята на Каджи. Посрещнала го тя, прегърнала го. Завърнали се в дома на ловеца. Зарадвали се родителите на момъка. Голяма сватба вдигнали, весело пирували. Дълго живели и добрували.

Източник:

ГРУЗИНСКИЕ народные сказки. Сто сказок. – Тбилиси : Изд. «Мерани», 1971, – 351 с.

Про охотника и его сына – с. 202-204.

Превод от руски език и литературна обработка: М. Й. Дюлгерова

 Прочети или чуй следващата грузинска вълшебна приказка –  “Иванѐ и Девкацѝ”.