AEDVIL

Първа част на грузинската приказка

“За ловеца и неговия син”

Живял някога ловец. Още нямал деца, но жена му била бременна. Веднъж отишъл на лов. Три дни се скитал, чак на четвъртия успял да улучи една сърна, но срещнал каджи[1], който грабнал сърната от ръцете му.

– Не ми я вземай.

– Добре. – рекъл Каджи – Ако обещаеш, като се върнеш у дома, да ми дадеш това, което не си виждал.

Зарадвал се ловецът: “Със сърната ще мога да изхраня семейството си. За какво ми е нещо, дето никога не съм виждал?!” – мислел си. Обещал на Каджи да му даде от дома си това, дето не е виждал.

Завърнал се ловецът и що да види?! Жена му родила прекрасно момченце. Разбрал нещастният баща, че е обещал да даде сина си на злия магьосник – каджи. Натъжил се. Но думата си е дума! Обещанията трябва да се спазват! Така повеляват древните традиции. Късало се от мъка сърцето на ловеца. След една година се появил Каджи и поискал детето. Замолил го бащата:

– Почакай поне малко да порасне.

Съгласил се Каджи и изчезнал.

Минала още една година, две, три. Момчето бързо растяло. Вече излизало с баща си на лов. Научило се да тича по-бързо от татко си, да стреля – по-точно от него.

Пристигнал пак Каджи. Какво да стори бащата?! Дал сина си. Обещанието си е обещание… Вървели що вървели, каджи рекъл на сина на ловеца:

– Няма да успееш да ме настигнеш, но следите на мулето ми добре се виждат. Следвай ги и няма да се изгубиш.

Казал и отминал. Момчето, дълго вървяло. Докато вървяло по пътя – пораснало. Стигнало до една широка и дълбока река, през която не можело да премине. Спряло се на брега и зачакало.

Долетели три гълъба и започнали да се къпят в реката. Гледало ги момчето, как се къпят, радвало им се. Вълните понесли едно гълъбово перо, изхвърлили го на брега, точно пред нозете на момчето. Взело го то, погалило го, любувало му се. Два от гълъбите отлетели. Третият се доближил и заговорил с човешки глас:

– Дай ми перцето, а аз ще ти даря щастие.

– Моля те, помогни ми да премина през реката.

Синът на ловеца дал перцето на гълъба. Птицата му помогнала да премине на другия бряг и рекла:

– Аз съм дъщеря на този, при когото отиваш. Той ще ти постави задачи, които човек не може да изпълни. Но ти не се бой! Аз ще ти помагам.  

Отлетяла гълъбицата, а синът на ловеца продължил да върви по следите на мулето. Вечерта стигнал до прекрасен дом. Заобиколил, влязъл и видял Каджи и трите му дъщери. Магьосникът заповядал:

– Трябва да построиш златен мост през реката. И гледай да е красив! Да няма втори като него по света! До утре да е готов!

– Добре. – отговорил Синът на ловеца , макар че не знаел, как ще се справи.

Приближил до гълъбите и видял, че те всъщност са прекрасни девойки. Най-малката и най-красивата прошепнала:

– Наблизо е двореца на Дев[2]. Кажи му, да събере братята си и до сутринта да построи златен мост над реката.

Събудил се Каджи и що да види – над реката златен мост сияе, по-силно от изгряващото слънце блести. Поставил магьосникът нова задача на сина на ловеца:

– Виждаш ли, в двора черна кобила пасе. Хвани я, покажи какъв джигит си!

Лесна му се видяла задачата на момъка. Отишъл при гълъбицата, разказал ѝ, че трябва да обязди черната кобила.

– Много по-трудна е тази задача. Черната кобила е майка ми. Вземи този камшик с железни зъбци вплетени в кожените ленти. Успееш ли да скочиш на гърба на кобилата, удряй с все сили. Укротиш ли кобилата – всички други задачи ще ти се струват от лесни, по-лесни.