Замъкът
Замъкът на повелителя на мравките
Японска приказка
Това се случило много, много отдавна. Един човек ловял и продавал риба. Веднъж завалял пороен дъжд. Рибарят носел своя улов към близкия град. Изведнъж забелязал, че водата отнася една мравка. Държала се тя за една борова игла и а-ха да се удави. Добро сърце имал беднякът. Дожаляло му за нея. Протегнал тояжката си и спасил мравката. На следващия ден вървял рибарят по същия път. Изведнъж, кой знае откъде, изникнал пред него човек с огромен ръст и рекъл:
– Вчера ти спаси една мравка. Искаме да ти се отблагодарим. Върви след мен.
– А къде отиваме?
– Аз ще те заведа. Ще видиш.
Тръгнал напред великанът, но изведнъж се спрял пред малка дупчица в земята. Покяазал я на рибаря и му наредил:
– Пъхни се тук!
– Как?! В тази дупчица?
– Затвори си добре очите! Останалото не е твоя работа.
Послушал го рибарят и – хоп – озовал се в мравешкото царство. Отворил очи и що да види – сякаш в рая бил попаднал. Цъфтели наоколо цветя от четирите сезона: червени, бели, жълти, лилави… Над цветята летели пъстри, невероятно красиви пеперуди. Сладък аромат се носел из въздуха. А по-далеч, зад лекото покривало на пролетната мараня, блещукал великолепен замък. Замрял неволно на мястото си рибарят и попитал:
– Чий е този замък?
– Аз ще те заведа там.- отговорил великанът. Това е замъкът на повелителя на мравките.
Мигом се озовал там. Мравешкият владетел ласкаво посрещнал разносвача на риба. Сервирали на скъпия гост разкошни ястия. Девойки-мравки го забавлявали с весели танци.
– Вземи този дар от нас. Благодарим ти, че спаси нашата сестра. – рекъл Повелителят на мравките и му подарил великолепни копринени дрехи. – Стига само да размахаш ръкава на този халат и ще получиш всичко, което пожелаеш. Но внимавай – на никого не го показвай, за да не изгуби вълшебната си сила.
От този ден нататък нямало вече нужда да търгува, а на риболов ходел като на разходка. Потрябва ли му нещо, обличал халата, махвал с ръка и мигом се появявало това, което си пожелае – и пари и вкусни ястия и дрехи. Богато заживял рибарят в нов, прекрасен дом.
Веднъж жената на рибаря разтребвала в килера и забелязала някакво сандъче.
– Откъде ли се е взело?
Отворила го, а в него – красив, пъстър копринен халат. От ревност жената забравила, защо била влязла в килера.
– Значи така, – мислела си тя, – донесъл е мъжът ми този халат от някакъв лош дом, затова го крие от мен. Почакай, ще те науча аз тебе! Ще видиш, как се ходи при продажни красавици!
Хвърлила тя скъпоценната дреха в огнището, но нали халатът бил вълшебен, пламъкът избухнал и се разнесъл по пода като оризова рогозка. Всичко в дома на ревнивата жена се сгърчило, пламнало и изгоряло – станало на пепел: и новият прекрасен дом и красивите дрехи и съдовете. Върнал се рибарят, гледа – домът му го няма, на негово място – пепелище. Стои жена му край догарящите въглени и горчиво плаче:
– Голяма беля направих! Неочаквано, сама не зная как – подпалих дома ни.
– Как, нима всичко изгоря?! Поне малкото сандъче от килера не можа ли да спасиш?
– Не. То първо пламна.
– Е, тогава няма никаква надежда. Не можеш да размахаш ръкав, дето го няма …- въздъхнал рибарят и започнал да кърпи старата си рибарска мрежа.
Източник:
Японские народные сказки. – Москва : Худ.л-ра, 1972, с.169-171.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата японска приказка
“Търкаляй се, търкаляй се, грахче!”.
Към индекса за бърз достъп до японските приказки.