AEDVIL

Трета част на лакската приказка

“Заза – Червената кравичка”

В това време младият хан ловял пъстърва, вместо риба – обувчицата уловил. Прехласнал се, като видял портрета на девойката със златни коси. Пожелал да я открие. Много дни наред показвал обувката на най-красивите девойки, мерили я те – на никоя от тях не била по мярка. Стигнал най-сетне до дома на сирачето. Още щом влязъл, видял девойката, която грабнала сърцето му. Обул на крака ѝ обувчицата. Прилепнала! Поискал да се ожени за нея.

– Трябва да пременя годеницата. – рекла мащехата. – Сама ще я доведа.

Отишъл си ханът.

Девойчето в кърпа завързало обувките си – със злато извезани. Престорила се злата жена, че сирачето за път приготвя, но взела само солени корички хляб във вързопа. Черна злоба кипяла в сърцето на мащехата.

Дълго вървели. Огладняло сирачето. Дала му мащехата солените корички хляб да изяде. Ожадняло девойчето. Като стигнали до кладенчето, затичало се, оставило настрани обувките, навело се водица да пийне. Блъснала мащехата завареничето в кладенеца. Грабнала чудните обувки -със злато извезани. Завърнала се у дома. Пременила дъщеря си с най-хубавата рокля, покрила лицето ѝ с копринено було, качила я на бял кон и я завела при младия хан.

В ханския дворец ги приели с почести, богата сватба вдигнали. Като свършил пирът, ханът отметнал булото от лицето на младоженката. Видял грозното ѝ лице, но вече било късно.

– Това не е моята любима! Измамиха ме!

– Твоите собствени очи те мамят, зетко! – усмихнала се мащехата. – Аз имам само една дъщеря – чудна красавица. Ето я! – посочила тя мързеланата с брадавици по лицето.

– Дали тук няма магия? – зачудил се ханът. – Дали очите не са ме измамили?

Докато в двореца празнували сватбата, при кладенеца спрял керван. Търговецът спуснал стомната си, но не успял сам да изтегли въжето. Притекли се на помощ приятелите му. И ето ти – чудо! Заедно със стомната извадили от кладенеца чудно красива девойка. Благодарила им тя и ги замолила:

– Добри хора, като изрека на глас желанието си, отговорете ми: “Да се сбъдне!”

Търговците на драго сърце обещали да изпълнят молбата ѝ. Девойката извикала:

– Искам да стана гургулица!

– Да се сбъдне! – огтоворили търговците и видели, че девойката я няма – изчезнала!

Превърнала се на бяла гургулица, полетяла, кацнала на един бадем в градината на хана.

– Градинарю, градинарю! – загукала тя. – Нека увехне това дръвче, както вехна аз! Поздрави младия хан от мен!

Гургулицата отлетяла, а бадемът изсъхнал. И оттогава всеки ден, в ранни зори се повтаряло същото – изсъхнали най-хубавите дръвчета. Видял това ханът, скарал се на градинаря, а той всичко му разказал. Заповядал ханът да хванат гургулицата. Донесли му я. Едва я докоснал и тя се превърнала на хубавицата със златна коса, за която искал да се ожени.

– Ето, как са ме измамили! Да вървим в двореца! Там всичко ще ми разкажеш!

– Сто години да живееш, повелителю мой! Заповядай да не излиза никой от двореца, докато разказвам.

Покрили главата на девойката с було. Стражите заключили портите. Довели мащехата и щерка ѝ – сънени, зли. Разказала девойката, как я мъчела мащехата, как в кладенеца я съборила. Разтреперала се мащехата, пребледняла, започнала тихичко да се промъква към вратата. Щерка ѝ – след нея. Но стражите ги спрели.

– Заслужавате да ви обезглавя, – рекъл ханът. – но аз намерих моята годеница. Не искам да помрачавам най-щастливия ден в живота си.

Заповядал той на стражите, да вземат везаните със злато обувчици. Поставил ги на нозете на красивата си невеста, а измамничките позорно прогонил през девет планини – в десета.

А девойката помолила хана, да иде с нея до родния ѝ край. Там червената кравичка Заза била запазила златото, коралите и бисерите.

Весела сватба вдигнали. Всички яли – дорде казаните се изпразнили. Пили – дорде меховете спаднали. Седем тъпана биели, седем свирачи свирели. Играли – дорде краката ги държали, пели – дорде останали без глас.

С една дума, направили всичко, което се пада на добри хора! Аз също се веселих на тази сватба и досега не мога да я забравя!

Из: КАВКАЗКИ народни приказки. – Варна : Изд. “Г. Бакалов”, 1977, с. 95-102.

Литературна обработка – М. Дюлгерова

Към следващата лакска приказка “Измамникът – мулла”.

Към индекса за бърз достъп до лакските приказки.