Заза – 2
Втора част на лакската приказка
“Заза – Червената кравичка”
Прибрала се Часажей у дома, а девойчето се завърнало в родния край, прегърнало червената кравичка Заза, благодарило ѝ за съветите, разказало ѝ всичко, помолило я да скрие скъпите дарове. Сетне се върнало у дома и дало козината на мащехата.
Всичко тръгнало по старому. Сирачето пасе Заза и чепка вълна, а доведената дъщеря – мързелува.
– Защо се забраждаш толкова ниско? – запитала веднъж мащехата.
– Боли ме главата. – отговорило сирачето.
– Дай да видя! – развикала се мащехата и дръпнала кърпата.
Погледнала златната коса на завареничето, позеленяла от завист.
– Откъде имаш тая златна коса?
Разказало девойчето всичко. Мащехата се разбързала, довела дъщеря си на поляната, накарала я да пасе кравата и да чепка вълна.
Изневиделица налетял черен вихър и отнесъл всичката козина. Тогава дъщерята на мащехата заповядала:
– Казвай, Червена краво, как да си върна козината!
Заза ѝ казала всичко, което преди разказала и на завареничето. Доведената щерка на мащехата дори не ѝ благодарила, хукнала, майката на ветровете да търси.
Стигнала мързеланата до харманите. Развикала се:
– Да опустеете и вие и коралите ви! Наринете ми по-скоро корали и ми покажете пътя към дома на Чесажей!
– Ама че проклетница! – възмутили се хората.
Турили я на една лопата, хвърлили я на втория харман, където отвявали чисто злато.
– Да се провалите и вие и златото ви! Нагребете ми по-скоро една лопата злато и ми покажете пътя към стопанката на ветровете!
Габнали я те с една лопата и я затирили на третия харман, където насипвали в чували едри бисери.
– В земята да потънете, дано, и вие и перлите ви! – креснала дъщерята на мащехата. – Насипете ми по-бързо бисери и ми покажете пътя.
Дали ѝ да се разбере и на третия харман – тръснали я върху лопатата, метнали я насред конете и кучетата. Но и тук тя объркала всичко: сеното пред кучетата натрупала, кокалите – пред конете захвърлила.
– Да се задавите, дано! – проклела ги тя.
Нахапали я кучетата, изритали я конете – тупнала на брега на буйната река. Потопила ръка:
– Пфу! Мръсна вода! – погнусила се, а вълните гневно се плиснали, повлякли мързеланата.
Мокра, кална и премръзнала изпълзяла на другия бряг. Стигнала най-сетне щерката на мащехата до дома на майката на ветровете.
– Да пукнеш, дано, проклета Часажей! Дай ми веднага козината, че майка ми вдига врява!
– Не чувам! – отговорила старицата. – Ела по-близо!
Приближила грубата девойка, Часажей рекла:
– Обърни всичко в моя дом надолу с главата!
– Добре! – зарадвала се дъщерята на мащехата. – И още как ще го обърна!
Всичко изпотрошила, съсипала, къмък върху камък не оставила.
Мрачно я погледнала Часажей и заповядала:
– Разчорли ми косата, раздери ми роклята!
Дъщерята на мащехата това и чакала – оскубала старицата, роклята ѝ на парцали направила.
– Благодаря! – рекла Часажей. – А сега получи си наградата!
Лиснала стомната върху лицето на девойката и то се покрило с брадавици.
– А сега, вземай си козината и се махай!
Дълго вървяла мълзеланата – изподрана, изпохапана, мокра и кална – върнала се в къщи. Като видяла брадавиците, мащехата едва не полудяла от яд. Мислила, мислила – решила да си отмъсти – наредила да заколят Червената кравичка. Завареничето заровило костите на Заза под ябълката, в градината и често сядало там – да си поплаче. А мащехата все по-зла и по зла ставала. Виждала тя – сирачето се разхубавява, а щерка ѝ – погрознява.
Един ден, в съседния аул сватба вдигнали, всички поканили. Но мащехата забранила на сирачето да излиза от къщи. Много ѝ се искало на девойката да поиграе на сватбата. Заплакала от мъка.
– Не плачи, добричката ми! Не плачи, миличка! – обадили се костите на кравата. – Кажи, какво искаш!
– Дай ми кравичке, хубава рокля и моите обувки. – помолило сирачето.
Пременило се то, подскачало от камък на камък, но нещеш ли – едната от прекрасните обувчици се изхлузила, паднала в поточето и водите я отнесли. Завърнала се натъжена девойката – на сватба не могла да иде, а и обувчицата изгубила…
Към третата чест на лакската приказка “Заза – Червената кравичка- 3”.