Заза – 1

 

Заза – Червената кравичка

Лакска приказка – първа част

 

Живели някога мъж и жена с двете си дъщери – заварената щерка на стареца и доведената дъщеря на мащехата. Хранела тя своето чедо със сладки питки, пазела го – да не се преумори. А завареничето мъчела: само коричка хляб му давала и го пращала кравата да пасе. Кравата им била червена, викали ѝ Заза. Девойката водела кравата на слънчеви поляни да пасе, солена коричка ѝ давала да похапне, а самата тя стояла гладна до вечерта.

Дожаляло ѝ на кравата за девойчето, рекла:

– Ела! От левия ми рог мед си пийни, от десния – масло!

Заруменили се бузите на завареничето, източила се снагата му – нали вече не гладувало!

Всяка сутрин мащехата му давала вълна да чепка, докато пасе кравата. Не е ли готова вълната до вечерта – зле щяло завареничето да си изпати. Но веднъж изневиделица връхлетял силен вятър и отнесъл козината. Заплакало момичето, изтичало при мащехата, разказало ѝ, а тя го набила и заповядала, веднага да намери козината.

– Ако не я намериш, ще те убия! Жива няма да те оставя!

 

Върнала се девойката на поляната.

– Заза, червена кравичке, какво да правя?

– Не плачи! Ще тръгнеш по този път. Ще минеш през една широка нива, дето растат червени корали. Поклони се на хората, които ги жънат и им речи: “Добър ден и спорна работа! Ще ми покажете ли, къде живее стопанката на ветровете Часажей?” Те ще те упътят към два хармана – на единия отвяват чисто злато, на втория – пълнят в чували едри перли. Поздрави хората от харманите – те ще ти покажат пътя.

После ще видиш завързани кучета и коне. Пред кучетата – купа сено, а пред конете – купчинка кокали. Съжали ги, речи: “Горкичките ми!” Нахрани кучетата с кокалите, конете със сеното.

Стигнеш ли до буйна река, пийни глътка вода от нея, похвали я: ”Ех,че сладка вода!” и тя ще те пусне да минеш. Отвъд реката е домът на Часажей.

Ще отвориш вратата, ще се изкачиш по стълбите и ще извикаш:

“Часажей, майко на ветровете, съжали ме, дай ми козината, иначе мащехата ще ме убие!”

Часажей ще отговори: “Ела по-близо!” Ти се приближи, не бой се, а тя ще ти каже: “Ха сега, обърни всичко в дома ми надолу с главата!” тогава ти варосай къщата, опери дрехите и оправи леглото…

Това ще се хареса на Часажей и тя ще ти заповяда: “Разчорли ми косата и ми съдери роклята!” Ти закърпи роклята, среши Часажей, тури я да си легне. Като заспи, вземи козината и бягай, без да се оглеждаш, иначе ще те накара завинаги да останеш при нея.

Изпълнило сирачето заръките на червената кравичка. Часажей толкова харесала трудолюбивото и ласкаво девойче, че няколко дни не се отделяла от него. Една вечер изляла върху главата на момичето стомна с вълшебна слънчева вода и косата му засияла като слънце. Благодарило сирачето, но много тъгувало за родния край. За да не избяга то, майката на ветровете криела козината под възглавницата си.

Една нощ Часажей заспала дълбоко. Девойчето успяло да вземе козината и си тръгнало. 

Събудила се стопанката на ветровете, гледа: девойката я няма. Спуснала се бабичката да я преследва, провикнала се:

– Хей, река, не я пускай! Хей, коне, кучета, хванете я! Хей, хора от харманите, спрете я!

Дотичала девойката до буйната река. Вълните път ѝ сторили, поставили пред нея чудни обувки – върху тях – лика на девойката със злато бил извезан. Взела девойката обувките, благодарила на реката, забързала нататък.

– Да ви е сладко! – казала на конете, които хрупали сеното и на кучетата, които гризели кокалите.

Изцвилили конете, радостно размахали опашки кучетата, пуснали девойчето да мине. Минало сирачето край харманите, прекосило нивата – на хората що работели там пожелало щастие, а те на изпроводяк напълнили торбичката ѝ с корали, злато и бисери.

– На добър час! – пожелали те на доброто девойче.

Разгневила се стопанката на ветровете, развикала се:

– Ей, река! Ей, коне, кучета и хора – защо не ме послушахте?!

– Ти ме наричаше мътна, а девойката каза, че съм сладка. – бълбукала реката.

– Ти гладни ни държеше, а девойката ни нахрани. – изцвилили конете, излаяли кучетата.

– Ти никога добра дума не си ни казала! – рекли хората. – А девойката ни пожела спорна работа и щастие!

 

Към втората част на лакската приказка “Заза – Червената кравичка – 2”.