Жабешки
Жабешките пари
Лакска приказка
Някога, много отдавна, живели мъж и жена. Имали си само един бик – той бил цялото им богатство. Мъжът все повтарял:
– Ще отида да го продам тоя бик!
– Не го продавай!
Напразно се опитвала да го спре жената. Веднъж мъжът повел бика на водопой. Стигнал до езерото. Една голяма жаба клечала наблизо и силно квакала. Сторило му се, че тя вика:
– Продай бика! Продай бика!
– Ще ти го продам, ако ми дадеш петнайсет сребърни монети. – отговорил мъжът.
А жабата квака ли, квака:
– Продай бика! Продай бика!
Разсърдил се мъжът, замерил я с камък. Камъкът потънал на дъното. Жабата подскочила и цопнала в езерото. Водата се разплискала, а на мъжа му се сторило, че шепне: “Иди, вземи парите!”
Съблякъл се той, гмурнал се в езерото. Опипал дъното и намерил гърне пълно със сребърни монети. Взел петнайсет от тях, а гърнето пак там – под водата го оставил. Хукнал обратно към къщи. Бикът също се затичал, но по друга, по-пряка пътечка и го изпреварил. Жената прибрала бика в обора. Дотичал мъжът и се развикал:
– Продадох бика! Продадох бика! Ето и парите – петнайсет сребърни монети!
Искало ѝ се на жената да се развика, но като видяла парите, зарадвала се и запитала:
– Откъде взе среброто?
– Жабата ми го даде. И още цяло гърне остана. Искаш ли да ти го покажа?
През нощта отишли до езерото. Гърнето със среброто си стояло на същото място – близо до брега, под водата. Жената незабелязано взела гърнето, закопала го в градината. Нахранила мъжа си, напоила го, постелила му леглото. Заспал той, заспал и захъркал. А тя приготвила сладка халва, охладила я, нарязала я и разпръснала парчетата по покрива на бедната им къщурка.
– Мъжо, ставай! – провикнала се тя. – През нощта дъжд от халва е валял. Ела да я съберем!
– Дъжд от халва! Чудесно! – зарадвал се мъжът. Той много обичал халва. – Бързо! Да я съберем!
Качили се двамата на покрива и започнали халва да събират. Сутринта мъжът отишъл при съседите и започнал да се хвали:
– Живее в нашето езеро богата жаба. Има си тя цяло гърне със сребро… Продадох ѝ нашия бик за петнайсет сребърни монети.
Слушали хората, слушали – повярвали:
– Може наистина в нашето езеро да живее богата жаба…
И както винаги, намерили се хора, които веднага при хана дотичали и всичко му разказали. Заповядал той, слугите му при мъжа и жената да идат, жабешките пари да вземат.
– Гупав е мъжът ми – казала жената на ханските слуги. – Защо го слушате? Къде се е чуло и видяло жабите пари да имат?!
– Как тъй ще съм глупав?! Нали и ти, със собствените си очи видя гърнето през онази нощ, когато халвян дъжд падна от небето, покрива ни посипа с вкусни парчета халва!
Като чули това, разсмели се всички. Върнали се в двореца ханските слуги и разказали:
– Лъжа е всичко, господарю! Никакво сребро няма… А този човек е голям глупак! Какво ли не си измисля?! Не само за богати жаби, но и за дъжд от халва разказва.
Така успяла умната жена да надхитри всички.
Източник:
СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 385-387.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата лакска приказка “Заза – Червената кравичка”.
Към индекса за бърз достъп до лакските приказки.