Еленко, Елена Прекрасна и Бабаханджоми – 5

Пета част на грузинската приказка

Еленко, Елена Прекрасна и Бабаханджоми”

 

Научил царят, че синът му се завръща и невеста води – Елена Прекрасна. Изпратил му дар – прекрасни оръжия. Еленко преварил принца, грабнал оръжията, захвърлил ги в дълбока пропаст. Огорчил се принцът, но нищо не казал.

 

Изпратил царят прекрасен жребец за сина си. Еленко шибнал коня, прогонил го вдън вековните гори. Наскърбил се принцът, но пак нищо не казал.

Завърнали се у дома, голяма сватба вдигнали, яли, пили и се веселили всички в царството.

Прибрали се в стаята си младоженците. Заспали всички в двореца, уморени от веселието и танците.

 

Само Еленко не спи. А и как да заспи, като знае, какво ще се случи?! С меч в ръка бди пред вратата.  В полунощ се появил гвелешапи – промъква се, зейва огромната му уста, гъне се люспестото му тяло. Но да задуши младоженците не успял. Разсякъл го Еленко, насякъл го на парчета и ги захвърлил под леглото. На сутринта слугите ги намерили.

Разгневил се царят:

– Кой смее с нас да се подиграва?

Питал, разпитвал царят – никой нищо не знае. Набедили Еленко. Спомнил си принцът, как побратимът му оръжията в пропастта изхвърлил, как жребеца вдън гората прогонил. Помислил си, че сега пък му се надсмива. Запитал го царят:

– Ти ли остави мъртвия гвелешапи в стаята на младоженците?

– Аз.

– Защо? Казвай! Защо оръжията изхвърли, защо жребеца прогони?

– Не питайте, не ме разпитвайте! Не правете тъй, че вие да живеете и да се радвате, а аз в земята мъртъв да лежа!

Гневи се царят, настоява:

– Кажи, защо се подиграваш с нас?! Говори!

– Е, няма що! Ще ви разкажа, но нека на вашата съвест да тежи гибелта ми! Толкова много помогнах на принца, от толкова опасности го избавих, а сега ще ме погубите… Ето какво се случи: Когато нощувахме в полето, накрай гората, долетяха три гълъба и започнаха да пророкуват:

“Щом царят узнае, че синът се завръща, ще му прати дар – оръжие. Реши ли принцът да го изпробва, ще загине! А който ни подслуша и го предупреди – ще се вкамени и ще умре.”

Казал това Еленко и се вкаменил до коленете.

Развикали се всички, започнали да го молят да млъкне, да не разказва повече.

– Не, започах вече да говоря, ще ви разкажа всичко до край. Вторият гълъб предрече, че принцът ще умре, щом докосне оръжията, дар от баща му.

Вкаменил се Еленко до кръста.

– Не говори повече! – молят го всички.

– Не! Не ми повярвахте, а сега вече е късно… Третият гълъб каза, че гвелешапи ще удуши спящите младоженци и ще ги изяде.

Щом изрекъл това, Еленко целият се вкаменил.

 

Обул принцът железни каламани, облякъл се като обикновен селянин и тръгнал по света – съвет да дири. Питал и разпитвал, как побратима си да спаси, вкаменения Еленко, как да съживи. Много дни и нощи напразно се скитал. Уморен приседнал край гората – да си отдъхне. Гледа, старец крета по пътечката. Поздравил го принцът, споделил с него храната и водата си. Разговорили се. Запитал го принцът, как приятеля си да спаси.

– Спасението в твоя дом те очаква. – усмихнал се старецът. – Ако си готов да пожертваш това, за което не знаеш, само тогава ще оживее побратимът ти.

– Готов съм. Отговорил принцът.

Не знаел той, че му се е родил син.

 

Когато у дома се завърнал, посрещнала го Елена Прекрасна със златокъдро момченце на ръце. Едва сега разбрал принцът, какво бил обещал. Поболял се от мъка. Побратимът си е побратим, но как рожбата си да пожертва?!

Ала дума бил дал! Разказал всичко на Елена Прекрасна. Разплакала се тя, прегърнала момченцето си, завела го до вкаменения побратим на принца.  

Дигнал меча си принцът над главицата на детето. В тоя миг Еленко оживял, хванал ръката му, спрял меча. Прегърнал златокъдрото момченце.

 

Всички много се зарадвали. Царят заповядал да приготвят богато угощение – една крава и петнайсет овена изпекли. Четиринайсет дни пирували и се веселили.

 

Източник:

ГРУЗИНСКИЕ народные новелы. – Тбилиси : Изд. “МЕРАНИ”, 1974, -448 с.

Издание на Института по история на грузинската литература “Ш. Руставели” към Академията на науките на Грузинската ССР.

Сказка об Олененке и Елене Прекрасной – с. 148-154.

 

Превод от руски език и литературна обработка: М. Й. Дюлгерова

Прочетете или чуйте следващата вълшебна грузинска приказка За ловеца и неговия син.