Еленко, Елена Прекрасна и Бабаханджоми – 4
Четвърта част на грузинската приказка
“Еленко, Елена Прекрасна и Бабаханджоми”
Още щом еленът паднал на земята, Цар Вятър усетил – нещо лошо се е случило. Побързал у дома да се завърне, но се подкосили нозете му, строполил се на прага, щом Еленко откъснал главата на първата птичка. Дошъл реда и на втората – Вятърът не можал да помръдне дори, само извикал:
– Предала си ме!
– Да не си ме отвличал! – отговорила Елена Прекрасна.
– Чужди невести вече няма да крадеш! – извикал Еленко и откъснал главата на последната птичка.
Повалил се Цар Вятър мъртъв на земята.
Бабаханджоми бързо натоварил на гърба си богатствата от деветте съкровищници на Цар Вятър.
– Еленко, доведи Буря – вълшебния кон на Вятъра. Той мигом ще ме отнесе при принца.
– Добре, ние с Бабаханджоми ще те последваме.
Отпразнували сватбата в дома на красавицата. Тръгнали отново на път. Сбогували се с Бабаханджоми. Дарили му деветте съкровищници на Цар Вятър. Решил дев, да се върне в планините. Принцът повел Елена Прекрасна към родния си край.
Царят – бащата на принца вече мислел, че синът му и Еленко са загинали. Всички в царството – в черни дрехи облечени, тъгували заедно със своя владетел.
Минали младоженците край солената река. Еленко извикал:
– Ей, ти! Петоглавия! Искаш ли да видиш невестата?
– Искам, но кой ще ми позволи?
– Гледай! Ето я моята Елена Прекрасна! Невестата ми! – рекъл принцът.
Погледнал и ослепял от красотата ѝ, от любов се стопил, изчезнал петоглавият дев, а солената река пресъхнала.
Пренощували в дома на деветоглавите чудовища, които Еленко победил и пак тръгнали на път. Още пет месеца трябвало да пътуват, преди у дома да се завърнат. Една нощ заспали край вековна гора. Само Еленко още бил буден. Видял той – долетели три гълъба, кацнали на едно клонче.
Първият заговорил:
– Щом царят узнае, че синът се завръща, ще му прати дар – оръжие. Реши ли принцът да го изпробва, ще загине! А който ни подслуша и го предупреди – ще се вкамени и ще умре.
– Така ще бъде! – потвърдили пророчеството другите два гълъба.
Вторият гълъб предрекъл:
– Царят ще изпрати жребец за сина си. Щом го яхне, принцът ще падне и конят ще го стъпче. Ако първия път се отърве, втория – ще умре. А който ни подслуша и го предупреди – ще се вкамени и ще умре.
– Така ще бъде! – пак се обадили другите два гълъба.
Третият гълъб пророкувал:
– Щом се завърнат в двореца, в полунощ гвелешапи[1] ще се появи, ще удуши и двамата – и принца и Елена Прекрасна. А който ни подслуша и го предупреди – ще се вкамени и ще умре.
Отлетели гълъбите, а Еленко дълго не могъл да заспи – все мислел, как да предотврати предречените нещастия, как да спаси побратима си и невестата му.
Ще успее ли? Ще разбереш от петата част на грузинската вълшебна приказка “Еленко, Елена Прекрасна и Бабаханджоми” – 5.
[1]Гвелешапи или гвелвешапи – фантастично същество, обикновено враждебно към хората. Гвелвешапи – летящ змей, дракон. “Гвели” – змия, ”вешап” – древен митологичен образ – божество, срещу което юнаците се борели. В Грузия, Армения и Северен Кавказ са открити паметници, вероятно създадени преди пет хиляди години, които носят следи от борбата срещу хуритското божество Вишиашап или Вишашап. От тук произлиза името на грузино-арменския – “вишап” или “вешап”.