AEDVIL

Алтайска приказка – четвърта част

Върнала се девойката в своя аил и започнала да крои и шие. А Тайбон-хан и неговите благородни зайсани от страх едва дишали. Когато се съвзели, пак започнали да заговорничат:

   – Не можа да я стъпче Синият бик.

   – На дъното на морето Абра живее чудовище – Керь-балык.

   – При него ще изпратим дъщерята на стария Олекшин.

   – Чудовието дали ще се справи?

   – Ще я изгълта Керь-балык!

   – Долната му челюст потъва в пясъка, горната – облаците подпира.

   – Удари ли с опашка, вълните до небето се извисяват.

   – Планините се рушат от рева му.

   – Земята трепери от стъпките му.

Изпратили зайсаните вестоносец. Довел той девойката при Тайбон-хан.

   – На дъното на морето живее чудовището Керь-балык. Искам да го видя. Доведи ми го!

Метнала се девойката на коня. Препускала ден и нощ – седем хребета превалила, седем дълбоки реки преплувала, седем черни гори пребродила. Стигнала до морето Абра.

Видяла – лежи на брега Керь-балык: долната му челюст на земята, горната – в облаците. Зинал той – девойката да погълне заедно с коня. Ударил с опашката си морето – вълните до слънцето се извисили, върху скалите с грохот се стоварили, на пясък ги направили. Ревнало чудовището, разтреперали се планините, пропукали се, дълбоки пропасти зейнали.

   – Как се казваш?

   – Аз съм дъщерята на стария Олекшин. Стар и болен е баща ми. Вместо него аз служа на Тайбон-хан.

   – Защо си дошла? Да ме убиеш ли?

   – Не съм тук по своя воля. Тайбон-хан и неговите девет зайсани ми заповядаха да те заведа при тях.

   – Не бях виждал до сега толкова смел човек. Побратим ще ти бъда! Ще дойда с теб. Завържи ме за опашката на коня си.

Изпълнила девойката заръката. Препускал пъстрият кон, след него Чудовището пълзяло.Опашката му издълбала дълбока долина в скалите – по нея морските вълни прииждали. Стигнали до юртата на Тайбон-хан.

   – Излезте! Доведох повелителя на морето Абра.
Развързала девойката Керь-балык от опашката на пъстрия кон и се завърнала у дома. Заживяла както преди – крои, шие, събира дърва.

След девет дни изскочил от подземния проход вестоносец, подгонен от морските вълни.

   – Едва не се удавих! Бързо! Ела! Отведи Керь-балык и морето Абра! Тайбон-хан и неговите благородни зайсани едва не умряха от страх. Керь-балык разруши планините, морето наводни равнините. Стадата ни се разбягаха. Молим те, спаси ни! Чудовището все повече се гневи. Морето все по-бурно става.

Метнала се девойката на коня, препуснала, стигнала до юртата на Тайбон –хан. Отвела Керь-балык, а заедно с него и морето Абра си отишло, отнасяйки най-злите войни на хана. Но злите зайсани останали – още повече възненавидели смелата девойка, искали на всяка цена да я погубят.

   – Да я изпратим в подземното царство на Ерлик.

   – Той няма да я пусне.

   – Няма да се спаси от него.

   – От там никой не се е завърнал.

   – А ако го разгневи…

   – Ако го обиди…

   – Ще я накараме да поиска даровете…

   – Двете чаши?

   – И белия кожух?

Заповядал Тайбон-хан пак да доведат девойката и рекъл:

   – Преди бях приятел с владетеля на подземното царствоЕрлих-хан. Подарих му два скъпи бокала – джиракы и кожух от бял рис. Сега ми трябват. Донеси ги!

Не можела девойката да не се подчини. Щом ханът заповяда, поданиците – изпълняват. Отправила се към подземното царство. По пътя срещнала стара жена.

   – Къде отиваш? – запитала старицата.

   – Тойбон-хан ме праща при Ерлик-хан. Нареди ми да взема двата бокала и шубата от бял рис, които някога му е подарил.

   – Вземи! В подземния свят ще те води.

Старицата дала на девойката кълбенце. Нишките не били нито от памук, нито от коноп, нито от коприна. Направени били от жилите на животни и били много здрави. Дори и магия не можела да ги скъса.

После бабичката подала на момичето кравешки очи и рекла:

   – Ще ти потрябват.

Метнала върху гърба на пъстрия кон дисаги , пълни с дървени въглища.

   – Ще са ти нужни. – казала старицата и показала на девойката пътя към подземното царство.

Към петата част на алтайската приказка “Дъщерята на стария Олекшин – 5“.