Дъщерята на Слънцето – 3
Трета част на грузинската приказка “Дъщерята на Слънцето”
Слънцето още Земята озарявало, затова Луната посрещнала момъка. Разпитала го, по каква работа иде. Разказал ѝ всичко момъкът.
– Слънцето скоро ще залезе. За да не те изгори, като се завърне, ще те скрия.
Превърнала го тя в игличка и я забила в стълба, насред стаята.
Върнало се Слънцето. Човешка миризма усетило.
– Кой е дошъл? На човек ми мирише. – измърморило сърдито.
– Може само така да ти се е сторило. Ами ако зет ти дойде, ще го изпепелиш ли?
– Няма да го докосна! Нищо лошо няма да му сторя! Кълна се в светлината си! Ех, да можех да го видя, поне за малко!
Луната върнала човешкия образ на момъка. Разказал момъкът, че царят жена му иска да отнеме, живота му да затрие, че го е изпратил най-голямата дъщеря на Слънцето за невеста да иска. И за своите патила разказал, как пострадал от градушката, пратена от гръмовержеца – Илия, от вълка, че и от Слънцето.
– Каквото било-било! Остани у дома, зетко, отдъхни си в моята градина.
Завело го в своята небесна градина. Върви беднякът, оглежда се, диви се – едни цветя растат, други разцъфтяват, на дърветата чудни плодове със сок се наливат.
– Седни. Ще ти донесат да похапнеш. С вълка и с Илия ще се срещнеш… – усмихнало се Слънцето и оставило госта сам в градината.
Дошъл вълкът, постлал пред госта покривка, гръмовержецът храна и напитки донесъл. Момъкът размахал сопата си, върху гърба на гръмовержеца я стоварил:
– Защо прати градушката?! Нивата ми защо затри?! Реколтата защо съсипа?!
Здравата натупал гръмовержеца.
После подхванал вълка, удря и нарежда:
– Защо открадна овца от стадото?! Три години очи не затварях, косъм от руното на овцете не позволих да падне, опазих ги! Заради теб в последния миг обещанието си не можах да изпълня!
Разчистил си сметките момъкът и седнал да се нахрани. Скоро дошло и Слънцето.
– И аз съм виновен пред теб, сине. Не изпълних молбата ти. Не се забавих, не те изчаках последния сноп да вържеш. За да изкупя вината си, ще те избавя от злия цар. Като се завърнеш, кажи му: “Няма да бъдеш зет на Слънцето. Не си достоен! На заек ще се превърнеш, а твоите назир-визири – на глутница вълци!”
Благодарил момъкът на Слънцето, разказал му за рибата, орачите, овчарите и елена.
– Ти всичко знаеш, всичко можеш! Моля те, помогни им!
– Рибата е глътнала чувал с жълтици – удари я здравата – да го изплюе. Орачите железен палешник да си направят – тогава няма да се чупи. А овците трябва напролет да ги остригат. Лете им е горещо, затова измират. А еленът напролет да потърка глава в скалите, рогата му ще паднат, заедно с тополата. Ще му олекне. Нови, млади рога ще му пораснат. Ще може спокойно да пасе и из поляните да тича.
Благодарил момъкът на Слънцето и на Луната, сбогувал се с тях. По златните стъпала до тополата се спуснал, а после слязъл при елена на върха на планината. Предал му съвета на Слънцето. Пролетта вече се спускала към долината. Потъркал еленът глава в скалата, паднали рогата му и тополата. От скалите скъпоценни камъни се откъртили, търкулили се пред момъка. Избрал той най-красивите – на невестата си дар да занесе.
Търкаля се пръстенът, след него момъкът върви. Спрял при овчарите.
– Не съм ви забравил. Слънцето заръча напролет да стрижете овцете, да не им е горещо през лятото.
Търкаля се пръстенът, след него момъкът върви. Спрял при орачите.
– Направете си железен палешник – няма да се чупи толкова често.
Търкаля се пръстенът, след него момъкът върви. Спрял на брега на морето.
– Узна ли, човече, как да ме избавиш от бедата?
– Да. Узнах. От лакомията си патиш. Цял чувал жълтици си нагълтала. За да те избавя, трябва много силно да те ударя, чувала да изплюеш, от бедата да се отървеш. Съгласна ли си?
– Разбира се! Удряй!
С все сили я ударил по корема. Изплюла тя чувала с жълтици. Купил си момъкът два прекрасни коня, натоварил чувала с жълтици върху единия, метнал се на другия, пришпорил го.
Търкаля се пръстенът, след него момъкът препуска. Стигнали до двореца. Царят вече си мислел, че момъкът никога няма да се завърне. Като го видял да пристига жив и здрав, почернял от яд.
– Няма да бъдеш зет на Слънцето. Не си достоен! На заек ще се превърнеш, а твоите назир-визири – на глутница вълци!
Още рекъл-неизрекъл и наистина: Царят на заек се превърнал, а злите му съветници – на глутница вълци. Погнали го те, дълго го гонили и кой знае – може и да са успели да го разкъсат. Тях пък ги погнали ловджийските кучета! Не могли да избягат. Получили си заслуженото!
Завърнал се момъкът у дома. Разказал на невестата си, какво се е случило. Предал поздравите на Слънцето и на Луната. Дарил невестата си с прекрасните скъпоценни камъни, а жълтиците раздал на бедняците.
Източник: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html
Превод от руски език и литературна обработка: М. Й. Дюлгерова
Прочетете или чуйте грузинската вълшебна приказка