Дъждът
Цаген, Мулла и дъждът
Ингушка приказка
От прозореца на дома си Цаген видял Мулла да тича под проливния дъжд.
– Ва, Мулла, защо си се разтичал като дете? – запитал Цаген.
– За да не се намокря. – отговорил Мулла.
– А нима си забравил своите проповеди, че дъждът е божия благодат? Та нали, от благодатта, както и от наказанието на Всевишния, не може да се скриеш.
– Прав си. – рекъл Мулла и бавничко, съвсем подгизнал, се запътил към къщи.
След няколко дни пак завалял проливен дъжд. От прозореца на дома си Мулла видял Цаген – тича, лети като вятър.
– Ва, Цаген, защо тъй бързо тичаш? – ехидно извикал Мулла.
– Жалко е да тъпча божията благодат. – отговорил Цаген и продължил да тича все по-бързо към дома си.
Из: СКАЗКИ и легенды ингушей и чеченцев. (Сказки и мифы народов востока) – Москва : Изд. “Наука”, 1983, с. 261.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата ингушка приказка “Чайтонг – синът на мечока”.
Към индекса за бърз достъп до ингушките приказки.