AEDVIL

Дружбата винаги носи победа

Татска приказка – седма част

Минали години. Покрай дома им се заселили пътници от керваните. Така възникнал градът ни. Прекрасни лозя и овощни градини посадили. Сестрите се научили да общуват с хората, но все още предпочитали да рисуват, вместо да говорят. Хората от керваните построили нашия град. Седемте близначки го украсили.

И толкова изкусни били, че даже Мани[1] би завидял на техните рисунки.

За няколко години градът станал толкова богат и красив, че никой не можел да се сравнява с него.

Чул за града ни двуглавият аждаха, дошъл, видял и завидял. Грабнал една от близначките, отвлякъл я в планината, ударил я в скалата и тя приела образа на девойката. А втората сестра я нарисувала върху градските стени, за да помнят хората, кой е създал този град.

След няколко дни чудовището отвлякло и втората сестра. Ударило и нея в една скала – тя приела образа на девойката. Третата сестра нарисувала втората, за да не я забравят хората.

Така аждаха отвлякъл всичките. Но седмата, последната, нямало кой да я нарисува, затова портретите на стената са само шест, а вкаменените близначки – седем.

Решил аждаха да подчини града ни, но хората отказали да му се подчинят. Затова той започнал да плюе кал. Плюл аждаха, плюл, докато градът не потънал в калта. Образувало се непроходимо блато.

Минали много години. Едва наскоро калта бе отмита от кръвта на аждаха. Развали се магията. Но кой е убил чудовището, кой ни е избавил – ние не знаем.

Оттогава жителите на нашия град всеки ден се молят за щастието на нашия спасител.

Завършил разказа си старият гостилничар. Всички почтително мълчали. 

– А вкаменените девойки не може ли да бъдат съживени? – осмелила се да запита невестата на средния брат.

– Магията може да бъде развалена само от чудесна музика, която да накара, дори славеите да замлъкнат – удивени от красотата ѝ.

– Пастирската свирка на баща ми… – започнала девойката, но млъкнала веднага.

Нямало нужда повече да говори. Най-малкият брат вече препускал, прелетял конят му над планините, стигнал до колибата на пастира.

– Вземи си свирката и се мятай на коня!

Скоро пристигнали в град Ховтегиз. Пред седемте скали били постлани килими. Хората от града почтително посрещнали пастира. Поканили го да седне върху килимите и да посвири. Засвирил пастирът толкова хубаво, че дори изсъхналите бодливи храсти от пустинята се раззеленили и разцъфтели. Покрили се с рози. Славеите замлъкнали удивени, слушали прехласнати, висели на клонките надолу с главата.

Дълго свирил пастирът, без да спира, без да си почива. Скалите се разцепили, започнали да се смъкват слоеве от камъка. Пастирът все по-хубаво свирел. Показали се главите на прекрасните сестри, после те оживели до кръста. А пастирът все свирел ли свирел. Оживели близначките, спуснали се от планината, поклонили се седем пъти на пастира, благодарили, целунали го и рекли:

– От днес ти ще управляваш града, баща ще ни бъдеш!

– Ще се радвам, да имам такива прекрасни щерки, но не мога стадото си да изоставя.

– Ние ще се грижим за стадото ти. – викнали младежите от града.

Тръгнали заедно с пастира стадото да доведат.

Хората от града пирували четирийсет дни и нощи. Всички се радвали, всички се веселели. Само най-малкият брат тъгувал. Знаел той – трябва да бърза – болната дъщеря на падишаха от смърт трябва да спаси. Казал на средния брат, че ще отнесе млякото на златорогата сърна. Съгласил се брат му, пожелал му сполука.

Сбогувал се, но хората от града не го пускали, не му разрешили да яхне коня си, докато празника им не свърши. Разказал им момъкът за болната дъщеря на падишаха. Съгласили се те, да го пуснат, млякото да занесе, от смърт да я спаси. Но най-старият плюл на земята и рекъл:

– Тръгвай! Но докато плюнката изсъхне, да си се върнал!

Размахал камшик най-малкият брат, ударил коня си и той отскочил високо, прескочил планината. Ударил го втори път – полетял конят в небето. Ударил го трети път – озовал се в двореца на падишаха. Късно през нощта било, само стражите били будни. Предал им момъкът млякото от златорогата сърна, рекъл им:

– Това е лекарството за болната дъщеря на падишаха. Да го изпие веднага! – и полетял обратно.

Към осмата част на татската приказка

“Дружбата винаги носи победа – 8”.