AEDVIL

Дружбата винаги носи победа

Татска приказка – шеста част

Съгласили се братята и старецът започнал да разказва:

– Древен е градът ни. Построен е по времето, когато всеки правел каквото си иска. Хората не знаели, кого да слушат и в какво да вярват. Минали много години, градът се разраснал. Бедата ни сполетяла при царуването на последния ни владетел. Той нямал деца, макар че седем пъти се женил. На осмия път, бъдещата невеста го накарала да се закълне, че няма да я изостави, дори и да не му роди деца. Заклел се той: “Нека стане на пепел моят град, ако те изоставя!”
Чул това, триглавият аждаха, когото осмата жена довела за свидетел.

Минали седем години. Владетелят все още нямал деца. Решил той, за девети път да си опита късмета. Прогонил осмата си жена. И тогава огън опустошил града, седем дни и седем нощи горял – станало всичко на пепел. Триглавият аждаха, само това чакал – владетелят да наруши клетвата си. Седем години градът и неговите жители били погребани под пепелта. На осмата година рукнала кръвта на аждаха и развалила магията. Градът ни отново оживя. Казват, че някой убил триглавия аждаха, но кой? Ние не знаем. Всеки ден се молим за нашия спасител.

Старецът изтрил потта от челото си, погладил бялата си брада и рекъл:

– Вечно да е жив нашият спасител! Здраве и благополучие да царят в дома му.

– Амин! – извикали всички наоколо.

Спогледали се братята, но не казали, че те са убили триглавия аждаха. Смелчаците не обичат да се хвалят.

Завели ги в двореца на владетеля. Гледат братята – лежи на дивана кльощав старец, едва-едва говори:

– Добре дошли, ако за добро идвате!

– С добро дойдохме! Довери ни се! – рекъл най-малкият брат.

– На мен вече нищо не ми е нужно… – навел глава владетелят. – Чакам да дойде спасителят на моя град. Сънувах, че той ми се поклони и предложи помощта си.  А може би някой от вас е убил проклетия аждаха?

Спогледали се братята, но не отговорили. Не обичали те да се хвалят.
Владетелят махнал с ръка. Долетяла красива птица и кацнала върху ръката му.

– Кой уби триглавия аждаха? – запитал я повелителят на града.

Птицата полетяла и кацнала последователно на рамото на всеки от братята.

– Значи вие заедно сте убили чудовището?! – запитал владетелят.

Разказали братята за битката.

– Скоро аз ще умра. Нека един от вас да остане и да управлява града. Всичките си богатства ще му оставя. – рекъл владетелят.

Не им се искало на братята да се разделят, но накрая решили най-големият и невестата му да останат.

– Ако някой от вас изпадне в беда – мигом ще се притека на помощ. – рекъл най-големият брат.

Три дни и три нощи пирували хората от града – радвали се на новия владетел.

На четвъртия ден, рано сутринта двамата братя тръгнали отново на път. Превалили билото на планината. Погледнали и що да видят! Там, дето било блатото, сега цъфтели прекрасни овощни градини, а насред равнината се издигал чуден град. Стигнали до крепостните стени. Над портите бил нарисуван двуглавият аждаха, когото най-малкият брат убил. Името на града било Ховтегиз, което означавало – “Град на Седемте близначки”.
Братята никога не били виждали толкова красив град. Къщите – с красиви чердаци, дворците – с мраморни фонтани. А на стените на двореца нарисувани шест красавици – не можеш да ги отличиш една от друга! Толкова си приличали.

Стигнали братята до гостилницата, дето всички кервани спирали. Старият гостилничар им разказал историята на града:

–  В тези далечни времена, когато раждането на момиче се считало за голям позор, на владетеля на един град му се родили седем близначки. Разгневил се той, убил жена си, а децата захвърлил в пустинята. Плакали момиченцата, плакали – плачът им до бога достигнал. С божията помощ сестрите оцелели, пораснали. Толкова били красиви! Денем с красотата си слънцето смущавали, нощем – луната завиждала на прекрасните им коси.

Живеели те в пустинята. Не знаели, че освен тях и други хора има на земята. Не можели те да говорят – в пустинята нямало кой да ги научи. Затова, когато искали нещо да си кажат – рисували.

Едната от сестрите се досетила, как дом да си построят. Нарисувала го и показала рисунката на сестрите си. Построили си къща и заживели в нея.

Към седмата част на татската приказка

“Дружбата винаги носи победа – 7”.