AEDVIL

Дружбата винаги носи победа

Татска приказка – пета част

Тълкулили се главите, а момъкът даже не ги погледнал, препуснал към третата планина, където живеел най-свирепият – триглавият аждаха. Прекосили равнина, покрита с жарава. Димът задушавал коня и конника, жаравата ги опърлила. Видял триглавият аждаха – конник се приближава. И трите му глави огън бълвали: първия път гората по склона подпалили, втория – земята в подножието на планината. Не чакал момъкът, трети път аждаха огън да бълва. Пришпорил коня си:

Първият път искри се посипали – оттласнал се конят от земята.

Вторият – огън пламнал – издигнал се конят в небесата.

Третият – цялото небе запламтяло, а конят като ястреб се спуснал право към чудовището – триглавия аждаха. Но той с огън обгърнал коня и ездача – опърлил ги.

Конете на братята усетили миризмата, цвилели, гризели юздите, удряли с копита земята. Разбрали братята – време е да помогнат. Препускали по-бързо от най-бурните ветрове. Триглавият аждаха не успял дъх да си поеме. От земята, от небето – отвсякъде се посипали удари върху него. 

Сабите на тримата братя свистели, бляскал златният обков – заслепявал аждаха. Закрил той очите си с лапи.

Най-младият брат отсякъл първата глава на аждаха. От гърлото на чудовището бликнала кръв, потекла по склона, угасила пожара в гората.

Средният брат отсякъл втората глава на аждаха. Бликнала кръвта – угасила горящата земя.

Най-големият брат отсякъл третата глава на аждаха. Кръвта угасила пламъците, обгърнали коня на най-малкия брат.

Седнали братята да си починат, разказали приключенията си. Спомнили си, че майка им рекла: “Ако сте задружни, никой няма да ви победи!”

– Сам нямаше да се справя. – поклатил глава най-големият брат.

– Всичко е възможно, щом имаш верни приятели. – усмихнал се средният брат.

–  Ако винаги си помагаме, все така ще побеждаваме. – добавил най-малкият и извикал – Вижте! Вижте!

Обърнали се братята и що да видат! Там, дето преди била обгорената равнина, сега дворци се издигали, градини зеленеели, щастливи хора живеели.

Удивили се братята: “Ама че чудо!” Но нямали време за чудене – лек за болната девойка бързали да намерят. Метнали се на конете, препуснали към четвъртата планина.

Седем пъти слънцето прогонвало луната от небето. Седем пъти тя се завръщала, преди братята да видят пастира, с неговите четирийсет крави, четири бика и една сърна. Свирел той толкова хубаво, че дори славеите се спирали да слушат.

Приближили се братята, поздравили го:

– Салам алейкум! 

– Ваалейкум ассалам! – отговорил пастирът. – Истинско чудо е, че тримата аждахи са ви пуснали да минете през техните планини!

Разказали му братята своите приключения. Помолили го да им даде мляко от златорогата сърна, за да излекуват девойката.

–  Ще ви дам мляко, ако ми помогнете. Падишахът Чимечин отведе насила най-голямата ми дъщеря. Омъжи я за сина си – непрокопсаник, който я измъчи, умори я. Погребаха я далече от родния дом. Сега, казват, намислил, да го ожени за втората ми щерка. Затова, предлагам вие да се омъжите за двете ми дъщери. Щом можахте с аждаха да се справите и от падишаха Чимечин ще успеете да ги опазите.

Засвирил отново пастирът. Дошли и дъщерите му. Две очи не стигали, човек да ги гледа, да се ненагледа! Всяка по седем плитки сплитала. Косите им до земята стигали. Погледнат ли някого – като восък на слънце се разтапял.

Погледнали красавиците двамата по-големи братя, мигом се влюбили. И как да не се влюбят?! За такива девойки не по едно, по сто сърца трябва да има човек! И стоте да ги постави пред нозете им!
Най-младият брат рекъл на пастира:

       – Добре! Вземам щерките ти за невести на моите братя.
Врекли се момците – да обичат и пазят дъщерите на пастира, разказали му, какво са преживели, къде живеят, на гости го поканили. Но трябвало да бързат – млякото от златорогата сърна да занесат.

– Трябва да бързаме, – рекли те. – че иначе, дъщерята на падишаха може да умре.

Пастирът хванал златорогата сърна, издоил я, напълнил глинена делва с млякото и го дал на най-младия син.

На сутринта, братята поставили девойките пред себе си на конете, най-младият взел делвата с млякото. Благодарили на пастира, сбогували се и тръгнали. Четирийсет дни и нощи препускали конете, спирали само в трите омагьосани града.

Спрели в първия град – дето триглавия аждаха го превърнал в разжарена пустиня. Когато братята убили чудовището, магията се развалила.

– Ех, деца мои, дълга е историята… Много препатихме… Останете да пренощувате. Ще ви нагостим и докато си отдъхнете, всичко ще ви разкажа. – рекъл най-старият човек от първия омагьсан град.

Към шестата част на татската приказка

“Дружбата винаги носи победа – 6”.