Гъсокът

 

Гъсокът-падчах

Чеченска приказка

 

Яхнал магарето си един бедняк и отишъл на гости в съседния аул. Като го видял, приятелят му рекъл на жена си:

– Бързо скрий гъсока, дето го вариш в котела.

Изтичала стопанката, грабнала котела, скрила го под леглото.

– Ассалам-алейкум! Приемате ли гости? – запитал беднякът.

– Ва алейкум-салам! Добре си дошъл! – отговорил стопанинът.

Гостът усетил аромата, който се вдигал заедно с парата от врящия котел, скрит под леглото.

– Жено, бързо направи царевични питки, мятай ги върху жаравата! Да нагостим моя приятел!

Побързала стопанката, омесила питките, метнала ги върху жаравата, недопечени ги поднесла на госта.

А той си мълчал и си мислел за апетитно ухаещия гъсок, в котела под леглото. След оскъдната вечеря, всички си легнали. Щом стопаните заспали, гостът тихичко измъкнал варения гъсок, похапнал си добре и пъхнал останалото месце в кожената си торба, преметнал я през гърба на магарето си. После си легнал и заспал сит и доволен. 

На сутринта стопанинът и стопанката забавлявали госта, разказвали му за своите рождени дни.

– А ти, кога си се родил, запитали бедняка.

– Когато съм се родил, царувал гъсок-падчах. Още бях малък – едва достигах леглото, когато владетелят изчезна. – рекъл гостът, сбогувал се с приятеля си и си тръгнал.

Щом гостът се отдалечил, стопанинът заръчал на жена си, да извади котела изпод леглото, та най-сетне да си похапнат он варения гъсок.

– Побързай, жено! Да се нахраним, докато още някой не е дошъл на гости.

Извадила жената котела, но гъсокът бил изчезнал. 

Разбрали стопаните, за какво намекнал гостът, разказвайки за гъсока -падчах. Не посмели на никого да кажат за това, как ги надхитрил беднякът – та нали хората не само щели да им се смеят, но и да ги упрекнат, че са нарушили традициите на планинците, за които гостът е свещен и трябва да бъде гостен с най-доброто, което имат домакините.

 

Из: СКАЗКИ и легенды ингушей и чеченцев. (Сказки и мифы народов востока) – Москва : Изд. “Наука”, 1983, с. 217.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

 

Към следващата чеченска приказка “Дверите на рая”.

Към индекса за бърз достъп до чеченските приказки.