AEDVIL

Първа част на грузинската приказка “Градината на Дариачанги”

Може да е живял, а може и да не е живял, но разказват, че беден вдовец с две дечица – момче и момиче се оженил за зла жена. Мащехата мразела завареничетата. Всеки ден заръчвала да свършат някаква трудна и опасна работа: Ту свинята да отведат отвъд реката, ту кравата да пасат във вековната гора или вечер козите из клисурите да дирят. Надявала се, да се изгубят или дивите зверове да ги разкъсат. Но сякаш напук, те винаги се завръщали невредими. Пазело ги любимото им куче и всеки път ги довеждало живи и здрави у дома..

Веднъж бащата и мащехата отишли да празнуват, заедно с всички хора от тоя край. Дори и най-бедните водели дечицата си, само завареничетата у дома останали. Мащехата изсипала на двора цял чувал с трески и им наредила със сълзи да ги съберат.

– Ако не ги съберете, докато се върна, горко ви! – рекла мащехата, преди да излезе.

Плачат сирачетата от мъка и обида, че всички празнуват, а само те у дома трябва да останат. Цял ден плакали, но сълзите не им помогнали тресчиците да съберат. Знаели, че мащехата до смърт ще ги пребие, затова избягали от къщи, заедно с вярното си куче.

Дълго се скитали от село на село. Съжалявали ги хората, давали им да похапнат. Веднъж, край извора, срещнали старица, с голяма стомна.

– Бабо, тежка е стомната за теб. – рекло момчето и ѝ помогнало водата до дома си да пренесе.

Старицата живеела в малка къщурка, накрай гората. Приютила тя сирачетата, нахранила ги.

– Никого си нямаме. – рекли те. – Бездомни сме. Всичко, каквото заръчаш ще вършим, ако ни оставиш при теб.

Съгласила се бабичката. Заживели заедно. Рано, рано децата тръгвали към гората – беряли дренки, мушмули, диви круши и горски ябълки. Момчето си измайсторило лък и стрели и се научило да ловува. Вярното куче ги пазело.

Минали години. Пораснали сирачетата. Момчето станало силен и смел момък, сестра му – сръчна и пъргава девойка. И двамата били трудолюбиви, добри и умни.

Веднъж старицата им рекла:

– По цял свят се слави градината на Дариачанги – цяла година зеленее. Там едновременно дърветата цъфтят и зрели плодове клоните им свеждат. Ако клонка от градината донесеш, тя тук ще се пренесе. Дори и царят ще види и ще ни завиди.

– Добре, бабо, ще се опитам да пренеса тук тая дивна градина. Как да стигна до нея?

– На края на тази вековна гора ще видиш голям дом. Там страшен дев[1] живее. Майка му ще ти покаже пътя към градината на Дариачанги.

Не се маял момъкът – сбогувал се с бабичката и сестра си и веднага тръгнал. Преминал през вековната гора, стигнал до дома на дев. Влязъл и ласкаво рекъл:

– Здравей, майчице! В името на децата ти, моля те, покажи ми пътя към градината на Дариачанги. 

– Лошо щеше да си изпатиш, ако не ме бе нарекъл “майчице” – щеше да те излапа дев за вечеря. Виждам, добър човек си. Не отивай, ако ти е мил животът. Хиляди храбреци са я търсили, но никой не се е завърнал. Дариачанги на камък превръща всеки, който дори и едно листенце откъсне от нейната градина.

– Въпреки всичко – ще отида! Моля те, бъди добра, покажи ми пътя.

– Градината на Дариачанги е в южното подножие на голямата планина, която се върти и само за миг показва градината.

Благодарил момъкът на старицата и тръгнал към планината.

Успял да влезе в градината на Дариачанги, когато тя спяла дълбоко. Откъснал клонка и се затичал обратно. Дърветата се развикали “Отчупи! Отнесе!” Ала Дариачанги не ги чула.

Завърнал се момъкът при сестра си. Разкопал поляната пред дома на бабичката. Посадил клонката и мигом прекрасни дървета разцъфтели наоколо, едри плодове клоните увели, чудни песни птиците запели. Любували им се всички и хвалели храбрия момък и умната му сестра.  Бабичката място не можела да си намери от радост. След няколко дни рекла:

– Опитай щастието си – ожени се за прекрасната Дариачанги.

Тръгнал момъкът към Дариачанги, кучето го последвало. Почукал с юмрук върху портите. Спяла красавицата – не го чула. Взел той камък и с все сила ударил портите. Събудила се Дариачанги, извикала:

– Кой не ме оставя да спя? Камък си взел, на камък стани!

Вкаменил се момъкът, а красавицата дори и не погледнала, не видяла, кого е погубила.

Виж втората част на грузинската вълшебна приказка “Градината на Дариачанги” – 2.