AEDVIL

Гибелта на художника

Арменска легенда

Първа част – звукозапис 1

В едно от селата на древна Армения живеел странен художник на име Мануг. Понякога красавец рисувал като грозник, а немощен просяк изобразявал като юнак с богатирска снага.

Много хора не го обичали и му отмъщавали както могат: ту децата му ще обидят, ту овцата му ще заколят. А за бедняка овцата е като стадо за богатия…

Мануг рисувал ожесточено – много се трудел, но никой не искал да купи картините му. И колкото повече работел, толкова повече обеднявал. Всеки грънчар или ковач живеел по-добре от художника. Мануг започнал да мисли, че на хората са им нужни гърнета, а не картини. 

Жената на художника недоумявала и се питала:

– Защо Господ ме наказва? Мъжете на другите жени – мъже като мъже –  орат, сеят, жънат. А моят все цапоти…

Горчивите мисли и самотата прогонвали художника – скитал се той из планината. Веднъж сред скалите Мануг срещнал грънчаря.

– Добър ден, светлината да е с теб, братко Ованес! – поздравил го художникът. – Защо подскочи? И ти ли се страхуваш от мен?

– Ти не си звяр свиреп. Защо да се боя от теб? – запитал грънчарят.

– Всички ме избягват. Реших че и ти…

– Хората не обичат тези, дето не работят.

– Ованес! Ованес! Де се възвиси домът ти! Та аз работя денонощно! Трудя се като вол. А ти какви думи ми думаш….

– Това твоето работа ли е?! Правите изкривяваш, кривите – изправяш. Да беше рисувал като всички…

– Като всички?! Това е лесно. Трудно е да бъдеш верен на себе си. Няма да се караме, братко Ованес. Та нали и ти ваеш гърнета не като всички. Защото и ти имаш сърце на художник.

– Но моите гърнета ги купуват, а твоите картини – не. Значи ти не си на прав път…

– Ованес, аз не те уча, как по-добре да правиш своите гърнета. Нима бих могъл?! А ето че художника всички го поучават.

– Да ме учиш?! Мен – грънчаря да учиш на грънчарство?! – възмутил се Ованес.

– А защо тогава си се изкачил горе, в планината? Глина ли търсиш? Та в двора ти е пълно с глина – от хубава по-хубава. Гърнетата ти се разграбват още щом ги извадиш от пещта. Дошъл си тук, високо в планината, за да се полюбуваш на тревите. Във всяко листенце търсиш непретворената красота. Това личи в създадените от теб съдове. Но все продължаваш да търсиш. Напразно… Планината няма да ти даде това, което ти е необходимо.

– Защо? – смутено прошепнал грънчарят.

– Защото планината вече ти е дала всичко, което може. Иди сред хората! При своя внук. Вгледай се! Бебетата имат голяма глава и тънки крачета. Малчуганът, пускайки балончета, борейки се с пелените, омотани около него, се учи, как да воюва за своята свобода. Може би новият съд, който ще изваеш, ще ни напомня за това…

Ще създадеш новия съд, ще се порадваш на творбата си и отново ще затъгуваш, ще започнеш пак да търсиш…Тогава може би ще отидеш на селското празненство, дето хората се смеят, танцуват и пеят. Тогава ще се удивиш, забелязвайки, колко стройни девойки има там. А сред тях ще откриеш една, със свенливо скромен поглед, гъвкава шия, черни коси до петите – тази, дето цял живот си я търсил. И ще се зароди у теб идеята за тънкостенна ваза. Не ваза – а младост, красота и надежда! Ти ще я създадеш. Докосне ли я човек – запява.  

Всички се уморяват. От всичко! И ти ще забравиш, колко щастлив си бил, намирайки нов цветови нюанс, плетеница, извивка…

Ще започнеш пак да ваеш още несъздаден съд, ще търсиш смисъла на своя живот. Може би ще спреш пред беловлас старец. С глава свита между плещите. С мазолести длани. С отрудени нозе, сякаш сраснали се с корените на дърветата. С нозе, извървели пътищата на живота. Гърбът на стареца се е огънал под тежестта на годините. В очите му – простора на небето и величието на планините. Силата на старостта е в мъдростта. А там, дето е мъдростта, цари тишина и покой. Ще видиш всичко това и като мълния ще те озари прозрението:

Как да съединиш необятното с възвисяването;

Извивката на отрудените ръце и нозе с мъдростта на стиснатите устни;

Превития гръбнак с непреклонната сила на трудолюбивия народ.

И тогава ти ще създадеш най-прекрасния си съд. Достойния завършек на своя живот.

Към втората част на арменската легенда “Гибелта на художника – 2“.