Гази
Гази, синът на Алдам
Ингушка легенда
В източната планинска част на Чечня, недалеч от знаменитото езеро Казеной се намира величествения замък Алдам-Гези. С него народната памет свързва легендата, която сега ще ви разкажа.
Планинците считали петнайсетгодишните момчета за достатъчно пораснали, за да могат да поемат отговорност за дома и семейството си, да имат право да отмъщават на враговете. Още три години не достигали на Гази, сина на Алдам, когато веднъж, привечер пристигнал конник и съобщил:
– Тази нощ, по моста край съседния аул ще премине убиецът на баща ти.
Още се чувало чаткането от копитата на първия конник, когато втори се задал и извикал:
– Тази нощ твоята любима Заза насила ще я дадат за невеста на черкески княз.
Не успял Гази да обмисли, какво да предприеме, а ето че пристигнал и трети конник.
– Пристигат приятелите на баща ти.
Завърнал се Гази у дома.
– Защо си се омърлушил? Какво те тревожи? – запитала го майка му.
Разказал синът, съвет от майка си подирил.
– Ех, сине, ако съдбата е решила, убиецът на баща ти от твоята ръка да загине, ще успееш да отмъстиш. Ако те обича прекрасната Заза, щерката на Анзор, ще стане твоя невеста. Но ако днес не посрещнеш както трябва приятелите на баща си, ще се опозориш завинаги.
Гази послушал майка си – достойно посрещнал приятелите на баща си. Топло ги приветствал на вратата, гостил ги, настанил ги да си починат.
После оседлал коня си и препуснал към мястото, където щял да мине убиецът на баща му. В полунощ, на черен кон се задал злодеят. Конят се препънал.
– Проклет да си! Защо спря? От какво се плашиш? Та Гази, синът на Алдам още не е пораснал! Още три години няма защо да се боиш. – извикъл убиецът и жестоко ударил коня си с камшика.
– Три години не ми достигат, но вече съм готов! – извикал Гази.
Звъннали сабите, победил Гази, отмъстил на убиеца. Отрязал мустаците му. (Трябва да знаете, че за джигитите в Кавказ това било голямо унижение. Вайнахите – ингуши и чеченци смятали за голяма обида да хванеш брадата на някого или да отрежеш мустаците му.)
И тъй, след като отмъстил Гази препуснал към дома на своята любима. Скочил пред портите, влязъл и рекъл на черкеския княз:
– Нека никой покоя ви да не наруши, аз вземам своята невеста.
– Не се шегувай! – намръщил се князът.
– Шегите са началото на кавга. Но не ме упреквайте в подлост. – рекъл Гази, взел невестата си и преди разсъмване се завърнал у дома.
– Мамо, ето снаха ти! – рекъл той и извадил от джоба си мустаците. – Отмъстих на убиеца на баща ми.
От радост майка му така леко затанцувала около огнището, че върху пепелта даже мравешка следа не останала.
(Вижда ти се странен този израз, нали? Във вайнахските приказки този танц е вълшебен полет, а отмъщението – лек за мъката и начин да се запази честта и достойнството на семейството.)
На сутринта пристигнал черкеския княз със своите войни и рекъл:
– Гази, не ме унижавай! Върни ми Заза, дъщерята на Анзор. Ще ти дам много злато. Ако не ми я върнеш доброволно, силом ще я взема.
Чули това приятелите на баща му и рекли:
– Златото и среброто са украшения за князе. Прекрасната Заза е съкровището в дома на Гази. Ако сте дошли с мир, като гости ще ви почитаме. Ако идвате да се биете, готови сме за бой.
Разбрал князът, че не може да се пребори с тези славни джигити, тръгнал си по живо по здраво. А в дома на Гази голяма сватба вдигнали, кой знае, може още да пируват…
Из: Сказки и легенды ингушей и чеченцев – Москва : Наука, 1983, – с. 318-319.
(Поредица “Сказки и мифы народов востока”)
Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова
Към следващата ингушка легенда “Изборът”.
Към индекса за бърз достъп до ингушките приказки.