AEDVIL

Пета част на азербайджанската приказка

Вълшебният пръстен

Но един ден кученцето и котето се договорили да помогнат на Кечал.

– Той ни спаси от сигурна смърт – казало кученцето. – Сега наш дълг е да му се отблагодарим. Ние трябва да намерим летящия килим и вълшебния пръстен.

– Правилно! – съгласило се котето.

Рано-рано, на сутринта те тръгнали на път. Котето пъргаво подскачало напред, кученцето – след него. Седем дни и седем нощи не спрели нито за миг. Даже птица не би могла да ги догони. Преплували много реки, превалили много планини.

Стигнали до града на шаха и до двореца, изграден от златни и сребърни тухли. Но колкото и да надничали в кристалните прозорци – не успели да открият нито една дупчица, през която да се вмъкнат в двореца. Успели само да видят, че шахът спи, а летящият килим е постлан пред неговия трон. Но вълшебният пръстен никъде го нямало. Знаели те, че той винаги свети – като слънце. Изведнъж, котето забелязало, че всеки път, когато шахът изхърка и отвори уста, светлина засиява изпод езика му. Хитрото коте веднага се досетило, къде шахът е скрил вълшебния пръстен. Казало то на кученцето. Започнали да мислят и премислят: Как да проникнат в двореца? Как пръстена да вземат?

За щастие котето видяло мишка да изскача иззад портата, скочило,  сграбчило я. 

– Заклинам те! В името на млякото на майка ти! – горещи сълзи ронела тя и молела – Не ме изяждай! Дечицата ми гладуват и студуват! Нося им храна. Моля те, пусни ме!

– Няма да те изям. – рекло котето. – Ако изгризеш дупка в портата, за да мога с теб в двореца да вляза и ако ми помогнеш да взема пръстена, който шахът крие под езика си. Помогнеш ли ми – нито едно косъмче няма да падне от кожухчето ти. По живо по здраво ще се прибереш при децата си. А и цял чувал с пшеница ще те чака край дома ти.

Мишката докоснала с лапа очите си – знак, че обещава да помогне и се захванала за работа. Скоро изгризала достатъчно голяма дупка, за да може котето да влезе в двореца. Пъргаво се метнало то, успяло да отвори вратата. Навило килима, занесло го при кучето, оставило го да го пази.

А мишката в това време се покатерила на леглото, после върху гърдите на шаха. Погъделичкала с опашката си носа му. Кихнал шахът и пръстенът изскочил от устата му. Котето помолило пръстена да направи така, че пред дома на мишката и нейните дечица да има не един, а цели два чувала с пшеница. Сбогували се котето и кучето с мишката, благодарили ѝ, качили се на летящия килим и мигом се завърнали при Кечал.

Пастирът много се зарадвал и веднага помолил вълшебния пръстен да върне двореца. Ех че радост! Ех че веселие! Котето и кучето вече зорко бдели – никого не пускали дори да припари край стаята с летящия килим и раклата, в която Кечал заключил вълшебния пръстен. Заживели мирно и щастливо не само момчето и баба му, но и всички техни съседи, защото Кечал никого не оставял в беда – на всички помагал.

Да видим сега, какво се случило с шаха, когато се събудил и не намерил нито пръстена, нито килима, нито приказния дворец. Отчаянието му край нямало. Разгневил се, разкрещял се, наредил да се явят всички придворни. Заповядал на везира да измисли нещо, но той само безсилно разперил ръце.

– О, могъщи господарю! Вече никой не може да ти помогне. Кечал е разбрал, как сме го измамили. Сега внимава. Ще се наложи да се примириш! Стой си в твоя дворец! Остави Кечал да си живее в неговия! Иначе… 

– Ти!… Ти!… – задъхвал се от гняв шахът. – Заплашваш ли ме?!

– Не, ваше величество! Само напомням, че всички обичат момчето. И кой знае… ако пак се опитаме да му навредим… може да поискат, то да управлява страната.

Нищо не можел да стори шахът, колкото и да се инатял, накрая оставил Кечал на мира.

 Източници:

Азербайджанские сказки. Собрал и обработал на азерб. Н. Сеидов. – Баку : Азернешр, 1977, с. 73-82.

http://www.fairy-tales.su/narodnye/azerbajjdzhanskie-skazki/1132-volshebnoe-kolco.html

Превод от руски език и литературна обработка М. Дюлгерова

Към следващата азербайджанска приказка “Жълтата диня“.