AEDVIL

Великан и Сиромах

Осетинска приказка – първа част

Зад седемте Бели планини, в Черната клисура живял някога един сиромах.

Хамбарите на другите планинци пращели от жито, а в неговия – нямало дори зрънце.

В дворовете им тичали кози, блеели овце, кокошките и петлите им – брой нямали, а във вехтата сиромашка сакля имало само една коза, един петел и една кокошка.

Горкият човек! Берял ябълки и орехи в гората, за да се нахрани. Пиел чиста водица от планинския извор. Пасял козата на близката поляна, а петела и кокошката кълвели, де що намерят. Така се прехранвали Сиромахът и неговите животни.

Веднъж Беднякът вървял по пътечката и намерил седем грахови зрънца. Зарадвал се, решил да ги насее. Изкопал ямички покрай вехтата си сакля. Разрохкал пръстта, почистил камъчетата, сложил по едно грахово зрънце, налял водица, засипал зрънцето с пръст. Всеки ден поливал седемте грахчета с чиста изворна водица. На четвъртия ден занесъл пак ведрото с вода. Погледнал и не повярвал на очите си. Грахът израснал чак до небето. Върховете на стръковете се издигали високо над облаците. А колко грахови шушулки зреели! Чет нямали!

– С този грах мога да се изхранвам цяла година! И за животните ще остане! А насея ли част от него – ще мога да помогна на много бедняци! – зарадвал се Сиромахът и започнал да се катери по стъблото – грах да бере.

Откъсвал шушулките и в пазвата си ги прибирал.И тъй – шушулка след шушулка – изкатерил се високо, високо – над планината, над облаците. Но изведнъж – изпуснал една грахова шушулка. Полетяла тя, паднала близо до вехтия хамбар.

Видял я петелът, затичал се към нея, клъвнал я и извикал кокошчицата:

– Кът, кът, кът!

Дотичала кокошчицата, започнали да кълват. Видяла ги козата. Решила, че за нея грах няма да остане. Затова тръснала брада и изврещяла:

– Дайте ми граха! Махайте се от тук! Ще ви избода с острите си рога!

Изплашила се кокошката, затичала се към старата сакля – така наричат къщите в този край на света. А петелът изпънал шия, изкукуригал сърдито:

– Как смееш да ми врещиш така – на мен – храбрия петел?! Няма да ти дам граховата шушулка!

Цялата клисура заехтяла от петлювия глас. Ядосала се козата:

– Ще ти дам да се разбереш за тези дръзки думи!

Изправила се тя на задните си крака, ударила петела с все сила по червения гребен. Искри се разлетели от петлювия гребен. Една искра попаднала върху граховото стебло. Пламнало то, запълзял огънят нагоре, вдигнал се пушек чак до небето.

А Сиромахът продължавал да бере грахови шушулки и да ги слага в пазвата си. Изведнъж го обкръжили кълба черен дим, едва не го задушили.

“Не знаех, че облаците могат да горят… Откъде ли се взе тоя дим?“ – зачудил се Сиромахът. Погледнал към земята и що да види! Петелът кацнал на плета и крещи, колкото му глас държи. Кокошката се завряла в един ъгъл. Брадатата коза застанала на брега на реката и уплашено гледа към граховото стъбло.

Разбрал Сиромахът, че не горят облаците, а граховото стъбло под него и извикал високо:

– О, духове на планините, за какви грехове ме наказвате?

Огънят приближавал върха на граховото стъбло. То почнало да се люлее – още миг и щяло да се повали върху назъбените върхове на високата планина. “Изглежда е настъпил часът на моята смърт.” – помислил Сиромахът. 

Изневиделица огромен орел се стрелнал, сграбчил Сиромаха с острите си нокти и го издигнал чак до небето. Разтреперал се горкият планинец, затворил очи, дума не може да продума! А скалният орел му заговорил с човешки глас:

– Жал ми е за теб. Ще те отнеса в твоето село.

Полетял орелът над гъстите гори, над тъмните планински клисури, над седемте Бели планини. Стигнал до Черната планина. Там огромен великан го прострелял право в сърцето. Затреперал могъщият орел, паднал, но не изпуснал от ноктите си Сиромаха.

– Спаси ме, добри човече!

– Как да ти помогна?

– Пред пещерата на Великана има извор с целебна вода. Промий раните ми с нея. Веднага ще оздравея.

В тоя миг планината се разлюляла, посипали се скали в тъмните клисури. Пред Сиромаха се извисил страшен великан. В едната си ръка държал остри железни стрели, в другата – огромен лък. Навел се Великанът, сграбчил Сиромаха, вдигнал го до очите си, избоботил с гръмотевичен глас:

– Охо, планински дзигло! Хванах те! Ама че си мършав! Ще те угоя! Щом затлъстееш като горски глиган, веднага ще те изпека и ще те изям.

Великанът пъхнал Сиромаха в джоба си и се отправил към своята пещера. Там го сложил на една каменна плоча, измил раните му с целебната изворна вода и те веднага заздравели. После донесъл голямо колкото корито дървено блюдо, пълно с месо и хляб и го сложил пред Сиромаха.

– Яж! И дори не си помисляй да бягаш!

Към втората част на осетинската приказка “Великан и Сиромах – 2”.