Береле
Женихът-мечок
Еврейска приказка
Живял някога един богаташ. Всичко си имал: красив дом, магазини, пари. Само дечица си нямал. И ето, отишъл веднъж при своя цадиг – съвет да дири, за детенце господ да моли.
– Иди си у дома. – рекъл светият цадиг. – След година жена ти ще те дари със син. Но запомни: на празника за обрязването на сина ти, начело на трапезата постави бедняк.
Благодарил богаташът, но след година, когато се родил синът му, от радост забравил заръките на мъдреца. Начело на трапезата поканил един от богатите си приятели. Изведнъж вратата се отворила, влязъл дрипав просяк и поискал да седне на почетното място. Възмутили се гостите, разгневил се стопанинът, прогонили бедняка. Не разбрали, че Илья-пророкът се бил престорил на просяк, за да ги изпита – спазват ли божиите закони, помнят ли съвета на светия цадиг. Излязъл просякът и написал на вратата: “Расти, Береле!” Напразно се мъчили да изтрият този надпис. Не успели.
Момчето растяло и все повече заприличвало на мечок. Като навършило десет години, избягало в гората. Не можело вече да понася подигравките на хората. Дошло време за бармицва – празникът, на който еврейските момчета трябва да докажат, че познават вярата на предците си. Момчето-мече поискало от родителите си да му купят тфилин – кожена кутийка, в която са поставени откъси от светите писания. По време на утринната молитва мъжете трябвало да завързват тези свитъци за лявата си ръка. Отишъл богаташът за съвет при своя цадиг.
– Ребе, как да постъпя?
– Изпълнявай всичко, което Береле поиска от теб!
Минали пет години. Синът-мечок поискал да го оженят – както всички еврейски момчета, на 18 години да го задомят. Отново отишъл богаташът при своя цадиг.
– Иди, – рекъл му той. – в града. Влез в най-крайната и най-бедната къща. Там ще намериш достойна невеста за сина си.
Изпълнил богаташът заръката на своя цадиг.
– Много сме бедни. Заповядай, може да пренощуваш в дома ни, но нямаме дори кора хляб, за да те нагостим.
– Не се тревожи! Храна нося достатъчно – и за мен и за семейството ти.
Похапнали. Забелязал богаташът, че половината от месото, рибата и хляба, стопанинът отнесъл. Като се нахранили, запитал го:
– За кого бяха петте чинии с храна?
– За петте ми дъщери.
– Защо не се хранят и те на трапезата?
– Толкова сме бедни, че няма, с какво да ги облека и обуя. – отговорил стопанинът.
Богаташът му дал пари, изпратил го да купи дрехи и обувки. Облекли се щерките, дошли да благодарят. Прекрасни били девойките – красиви, богобоязливи и трудолюбиви. Разказал им госта за своя син и запитал, коя от тях би се омъжила за него. Четирите се изплашили и отказали. Петата – най-младата се съгласила.
Отвел я богаташът. Настанил я в стаята, която приготвили за младоженците. Седяла девойката и тъгува за родния си дом. Изведнъж се появил огромен мечок. Уплашила се тя, но нищо не казала. Изведнъж мечешката кожа паднала. Появил се прекрасен младеж.
Разказал, как родителите му забравили обещанието си, обидили и прогонили просяка, а той го проклел да стане мечок, докато някоя девойка не се съгласи, да се омъжи за него. Целунал Береле невестата си, благодарил ѝ. Вдигнали голяма сватба. Живели дълго и щастливо.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата еврейска приказка “Приказка за царя и умния слуга”.
Към индекса за бърз достъп до еврейските приказки.