Бебеле

 

Момченцето Бебеле

Еврейска приказка

 

Някога живели двама старци. Дълго тъгували те за това, че си нямали дечица. Веднъж дядото излязъл по работа. Бабата готвела обяда, чистела боб. Взела едно бобче и рекла:

– Ех, де да си имахме поне едно момченце, дори и да е мъничко, като това бобче…

Още рекла-неизрекла, а на бобчето му пораснали ръчички, краченца, главичка. Отворило то очи, усмихнало се и веднага забърборило:

– Аз съм Бебеле! (Името “Бебеле” значело “фасулчо или Бобчо”.) Аз ще ви бъда син!

Зарадвала се бабата. Ушила му мънички дрешки. Сварила каша, сипала я в напръстник, нахранила синчето си. Приготвила и обяда за дядото – парче риба и малко хляб, увила ги в кърпа, за да му ги занесе.

– Мамо, аз ще занеса обяда на татко.

– Но ти си толкова мъничък?!

– Но съм силен! Виж! – рекло момченцето, повдигнало дисагите с обяда и се затичало.

 

На един камък край пътя седял бедняк.

– Защо си тъжен, дядо?

– Ах, Бебеле, от вчера нищо не съм ял. Много съм гладен.

– Вземи, хапни си риба и хляб.

Затичало се момчето обратно към къщи, за да вземе още риба и хляб за баща си. Насреща му – седем крадци-разбойници.  Видели те мъничкото човече и много се зарадвали. Най-страшният от тях поставил Бебеле на дланта си и казал:

– Ето кой ще ни помага! Може да се промъкне навсякъде.

Пуснал го в джоба си. Стигнали крадците до висока стена. Момчето веднага се промъкнало през пукнатина между камъните, разбойниците дори не забелязали, кога изчезнал. Но за беда попаднало момчето между нарязано цвекло – храна за кравата. А тя била толкова гладна, че излатала всичко, глътнала и Бебеле. Озовало се момчето в корема на кравата.

В това време дошла слугинята, за да издои кравата. Бебеле се развикал:

– Ах ти, негоднице! Ах ти глупачке!

Помислила жената, че кравата на нея се кара, изплашила се, избягала от обора. Стопанката се разсърдила, рекла:

– Аз ще издоя кравата! Ти наистина си глупава, щом мислиш, че тя може да говори.

Но още щом влязла в обора, чула:

– Ти, мързелива краво!

Изплашила се стопанката – знаела си, че не е от най-работливите, но това било прекалено! Собствената ѝ крава така да ѝ говори! Хукнала – отишла при равина за съвет.

– Сам ще дойда, да видя, какво се е случило с вашата крава.

Но щом влязъл в обора, чул:

– Ах ти, отвратително животно! Ще те науча аз тебе!

Изскочил равинът разгневен.

– Това е една прекалено нахална крава. Трябва да я заколите!

Веднага извикали месаря. Заколил той рижата крава. Месото замразили, а червата изхвърлили далеч от дома. Видял ги бедняка, решил да ги вземе – чорба да си свари. Метнал червата на рамо. А Бебеле извадил мъничката си сабя, пробил с нея червата на кравата, но сам не можел да се измъкне. Започнал да боцка със сабята си. Усетил старецът убождането, прехвърлил товара на другото рамо. Пак нещо го боднало. Погледнал и що да види – сабята на Бебеле. Разровил червата, извадил момченцето.

– Ей, какво ли не става по света! Как попадна тук?

Разказало момчето всичко на бедняка, а той го върнал в дома му. Зарадвали се бабата и дядото, поканили просяка да се изкъпе, дарили му нови дрехи,  гостили го.

И всички били радостни – та нали Бебеле са завърнал жив и здрав!

 

Източник:

Дорогами сказок. Сказки народов СССР. – Ташкент : Издательство ЦК ЛКСМ Узбекистана “Еш гвардия”, 1987, – 352 с.

с. 224-226 – “Мальчик Бебеле”

Превод и летературна обработка – М. Дюлгерова.

 

Към следващата еврейска приказка “Бели дрехи”.

 

Към индекса за бърз достъп до еврейските приказки.