Алчният
Алчният лесно се мами
Лезгинска приказка
Насреддин имал само няколко овце, но зимата била сурова. Свършило се сеното. Дожаляло му на сиромаха за нещастните животинки. Помислил си: “Защо да гладуват и те, заедно с мен?!”
В целия аул единствено мулла[1] имал достатъчно храна. Насреддин отишъл при него и рекъл:
– Уважаеми мулла, стар съм вече, скоро ще умра. Вземи овцете ми, а когато дойде смъртния ми час, ела, прочети заупокойна молитва над мен.
Съгласил се алчният мулла и казал на Насреддин да доведе овцете в кошарата.
Запролетило се. Насреддин взел торбата си, отишъл при мулла и рекъл:
– Аз тръгвам на дълъг път. Ти трябва да дойеш с мен!
– Защо?
– Може да умра, а ти трябва да прочетеш заупокойната молитва.
Разсърдил се мулла, развикал се:
– Вземай си овцете и се махай!
Насреддин това и чакал – взел овцете си и доволен ги извел на паша. А селяните от аула дълго се смели и разказвали на всеки срещнат, как Насреддин надхитрил алчния мулла.
Източник:
СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 380.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата лезгинска приказка “Динка”.
Към индекса за бърз достъп до лезгинските приказки.