Чьорчьокчи[1] Използвани са алтайските приказки “Седемте братя”, “Вярната сестра”, “Златогривото конче”, “Синигерчето”, “Каан-Кереде”, преразказани от Ана Гарф и Павел Кучияк, преведени от руски език от М. Дюлгерова. Включени са и български народни приказки за Крали Марко. Литературна обработка – М. Дюлгерова. 01. Седемте братя В ясните безлунни нощи звездите слизат … Продължение
2. Небесният пир Седемглавият човекоядец Дьелбеген се смее със седемте си гърла: – А-ха-ха-ха! Угощението пристига на собствените си крака! Великанът Кобон-очун пухти с лулата си и през облака дим презрително разглежда седмината. Темир-Мизе богатир – синът на небесния цар Тенери-каан, дори не се обръща, не ги поглежда. Пискюлчето … Продължение
5. Синигерчето Това се случило много, много отдавна, когато птиците живеели на юг, а пролетно време само ручеите пеели из тези земи. Веднъж пролетната песен на водите донесъл на юг северният вятър. Развълнували се птиците: „Кой пее тъй чудесно? Кой ден и нощ звъни неуморно? Каква ли радост грее, какво ли щастие … Продължение
8. Каан-Кереде – Не мога повече…Колко дни и колко нощи пълзяхме по тези непристъпни канари! – Потърпи още малко. Студените планински ветрове разраниха и моите крилца. Диль-кель! Близо е вече Слънчевото езеро. – Там човешки крак не е стъпвал. Не знаеш ли, Синигерче, повелята на Слънцето?! – Пазителю … Продължение
Алтай Планината Алтай е разположена в Централна Азия – на територията на Монголия, Русия, Китай и Казахстан – от пустинята Гоби до Сибирската равнина. Най-висок е връх Белуха – 4506 метра. От Алтай извират реките Иртиш, Оби Енисей. Името на планината идва от тюркско алтайски – „Al” означава злато, а „tau” планина. Животинските … Продължение
9. Черният марал Ето ме отново в аила на Шонкор Сокол. Все още не мога да се помръдна. Увита съм в прясно одрани овчи кожи. Баба Баргаа пак шета край огнището и нещо сърдито нарежда. – Диль-кель! Диль-кель! – зачурулика синигерчето и се вмъкна през отвора над огнището – Пролетта … Продължение
10. Улькер-каан Много ли, малко ли се минало, върнали се седемте братя при Улькер-каан. Поставили разклонените рога на Марала срещу сребърната врата на златния шатър – като два коновръза. От кожата му чувалче за кисело мляко – „арыт“ ушили. Положили го в нозете на Улькер-каан, а чувалчето като черен облак половината … Продължение
3. Чьорчьокчи Напразно питах, напразно се озъртах. Отново бях на поляната, но над Алтай вече се зазоряваше. Гордите кедрови гори натежаваха от едри шишарки. В далечината се белееха заснежените върхове. “Какви ли са тези чьорчьокчи и кайчи?” – мислех си и неусетно се изправих пред една ловджийска колиба: наклонени колове забити … Продължение
4. Вярната сестра Старците край огъня се споглеждат, насърчително се усмихват и пастирчето започва историята за вярната сестра. Из Алтайските планини препускал на златогривия си кон млад ловец. Стрелите му били точни, аилът му – пълен с дивеч. Веднъж, през една мрачна есенна утрин, поел той към източните планини на далечен … Продължение
6. Златогривото конче На сутринта всички отдавна бяха заминали, когато аз най-сетне се събудих. Надникнах – пред аила млад ловец и старец – едър като кедър, преглеждаха стадо марали. Маралите са вид благородни елени, които се отглеждат в Алтай. Те са много красиви животни. Имат стройни нозе, леко издължена глава, големи … Продължение
Алтайска приказка – втора част Скоро стигнали до вековна гора – черна и страшна. Зайсаните заповядали на хората си път да проправят през гъсталака. Цял ден секли, но не напредвали. Просеката била толкова тясна, че слънчевите лъчи едва докосвали гърбовете на конете, когато се опитали да преминат през нея. Изподрани и … Продължение