7. Баба Баргаа Пладне е. Лъчите на обедното слънце струят, ведно с водите на изворчето топло и чисто звучат. Жерав кръжи в небето. Златогривото конче се е спряло в края на поляната, поглежда ни, нетърпеливо потропва: – Да не би ти да си Звездочелото братче на Слънцето и на Луната? … Продължение
Алтайска приказка – пета част Дъщерята на стария Олекшин благодарила на бабичката и се спуснала в царството на Ерлик-хан. Слънцето и месецът останали далече зад нея. Такава тъмнина тя не била виждала – дори и най-тъмната нощ не била тъй непрогледна. Препускал конят през тясна и дълбока клисура, издълбана от стъпките на пътниците. Скалите … Продължение
11. Алтън Солону И тогава в дреха изтъкана от лунна светлина излязла Алтън Солону. Прегънал седмият брат дясното си коляно, хванал дясната й ръка: – Нас двамата на земята един огън ще ни грее… – Една шатра ще вдигнем. – Отвърнала Алтън Солону и заедно с братята напуснала небесните … Продължение
12. Силата на родната земя Дълго ме лекува Баба Баргаа. И винаги до мен бяха новите ми приятели Синигерчето, Кукувичката, Звездочелото конче. Често долиташе и Каан-Кереде с птичетата си. И всички искаха приказки от моята далечна земя – от България да послушат. За тримата юнаци и златната ябълка им разказах, за … Продължение
Алтайска приказка – първа част Живял някога в синия Алтай старецът Олекшин. Имал той пъстър кон – бърз, силен и умен. И понеже си нямал син, научил трите си дъщери да яздят и да ловуват. Веднъж в аила се появил вестоносец – препускал и викал: – Война! Война! Тайбон-хан набира … Продължение
Алтайска приказка – трета част Завърнали се деветте зайсани при Тайбон-хан. Разказали му за похода, но за подвизите на девойката дума не издумали. Ядосал се ханът, като видял слепите и сакатите. – Тези не ни трябват! Усмихнала се дъщерята на стария Олекшин: – А ето, какво донесох аз. – рекла и … Продължение
Алтайска приказка – четвърта част Върнала се девойката в своя аил и започнала да крои и шие. А Тайбон-хан и неговите благородни зайсани от страх едва дишали. Когато се съвзели, пак започнали да заговорничат: – Не можа да я стъпче Синият бик. – На дъното на морето Абра живее чудовище … Продължение
Алтайска приказка – шеста част Метнала се девойката на седлото, препуснал пъстрият кон, бързо се изкачил на билото. Огледала се девойката, не видяла конете. Сред най-гъстите храсталаци чула – пращят съчки. Досетила се, че там се крият трите коня. Подгонила ги. Три пъти обиколили те юртата на Ерлик-хан, три пъти девойката не успяла … Продължение
Алтайска приказка – седма част Завърнала се девойката в родния край. Когато наближили юртата на Тайбон-хан, пъстрият кон я предупредил: – Не сядай на почетното място, колкото и да те молят зайсаните, колкото и да настоява владетелят! Влязла девойката в юртата на Тайбон-хан. Оставила двата бокала-джиракы и шубата от бял рис. … Продължение