Първа част на чеченската приказка
“Алхаст и Малх-Азни”
Един старец имал седем сина. Веднъж най-големият му син, Алхаст, излязъл на улицата и видял баща си сред другите старци – седял замислен и мълчалив, обхванал с ръце главата си.
– Дада[1] защо си тъжен и угрижен? За какво мислиш? Каква беда те е сполетяла? Какво ти е, кажи ми!
– Мой любими сине, Алхаст, мисля за това, което трябва да направя и то, най-скоро… Докато ние с майка ви сме живи, искам да ви оженя за седемте дъщери на хана.
Стеснявал се Алхаст, да говори за това с баща си. Извикал братята си, предложил да тръгне на път, да поиска девойките от хана.
– Ти си най-голям, по-добре остани, погрижи се всичко у дома да е наред, а ние ще отидем за девойките.
– Добре, но внимавайте! По пътя към двореца на хана ще видите един дом. Пороен дъжд ще завали, докато минавате край него. Помнете! Само веднъж ще можете да се подслоните там! Влезете ли втори път – голяма беда ще ни сполети.
Обещали братята да изпълнят заръките на брат си и тръгнали на път. Като стигнали до дома, поройният дъжд така ги измокрил, че решили да влязат. Стопанинът отсъствал, но масата била сервирана. Похапнали, отдъхнали си, изсушили дрехите си и пак тръгнали на път. Скоро стигнали до двореца. Ханът се съгласил да им даде седемте си дъщери, угостил ги с вкусни гозби и скъпи вина. Заедно с бъдещите си невести братята се отправили към къщи.
Щом стигнали до тайнствения дом, пак плиснал пороен дъжд. Забравили те, какво им заръчал Алхаст и пак влезли да изсушат дрехите си. Когато си тръгвали, появил се стопанинът – едноок нарт, спрял ги и им рекъл:
– Девойката, която водите за Алхаст оставете при мен! Нека дойде сам да си я вземе!
Съжалили братята, че не послушали Алхаст, завърнали се у дома с бъдешите си невести, разказали му, какво се е случило.
Приготвил се Алхаст за път и рекъл:
– Ако до една година не се завърна, отпразнувайте сватбите без мен.
Пришпорил коня си Алхаст, мигом се озовал пред портите на едноокия нарт, който го посрещнал и рекъл:
– Алхаст, качи се на раменете ми.
Не успял момъкът да мигне дори – само за миг нартът го пренесъл в далечни страни.
– Виждаш ли светлината? – запитал той. – Това е сиянието на девойката Малх-Азни. Избирай: или ще ми я доведеш, или ще те тръшна на земята – а тогава жив няма да останеш…
– Ще я доведа. – отговорил момъкът.
Нартът мигом се завърнал в дома си.
– Тъгвай! Като ми доведеш Малх-Азни, ще вземеш невестата си.
Препускал дълго Алхаст, но спрял край горяща купа със сено край едно малко селце. Дожаляло му за бедняците. Скочил от коня. Започнал да гаси огъня. Мишките, които живеели под сеното се разбягали. Момъкът угасил сеното и се метнал на коня си. Но един бял мишок изскочил пред него и рекъл:
– Ти угаси огъня и спаси жените, децата и внуците ни. Ние всички ти благодарим.
Мишокът откъснал един косъм от дългите си мустаци, подал го на момъка:
– Когато ти потрябва помощта ни, изгори косъма.
– Благодаря. – отговорил Алхаст, прибрал косъма, но си помислил: “Каква ли помощ мога да очаквам от мишките?”
Дълго препускал, преди да достигне до земите, които владеел бащата на красавицата Малх-Азни.
– Кой си ти? Човек или звяр? И как си успял да дойдеш тук, където птиците не смеят да прелетят, зверовете се боят да преминат?
– Син съм на беден планинец.
– Защо си дошъл?
– За Малх-Азни.
– Ела! Погледни тази ограда! Виждаш ли, на всеки кол е набита по една глава – на юнаци, дето не успяха да заслужат ръката на дъщеря ми. Жал ми е за теб. Добре си помисли, преди утре да се изправиш пред мен. Не искам и твоята глава тук да стърчи…
– За главата си, аз сам отговарям!
– Добре, ела с мен.
Завел го владетелят до хамбара, пълен до горе с пшеница, ечемик и просо.
– До сутринта трябва да ги разделиш и да ги напълниш в отделни чували. Ако едно зърно не си е на мястото – главата ти ще украси оградата…
До полунощ се трудил Алхаст, но едва успял три малки купчинки да натрупа. Внезапно се сетил за мишките. Запалил косъма. Изведнъж се появила цяла армия, начело с белия мишок.
– Ще можете ли до сутринта да разделите просото, ечемика и пшеницата?
– Разбира се, но първо ще си похапнем. Много изгладняхме, докато стигнем до тук.
Похапнали си славно мишките, но и здравата поработили – всички чували били готови, преди слънцето да надникне иззад върховете на планината.
Към втората част на чеченската приказка ““Алхаст и Малх-Азни – 2”
[1]Дата – тате.