AEDVIL

Музиката на евреите

В една хасидска легенда се разказва за момченце, което не можело още нито да чете, нито да пише. Една събота, на празника Йом Кипур[1], бащата на детето се молел в бес-мѐдреш, заедно с великия цадик Баал-Шем-Тов.

Какво е “бес-мѐдреш”? Това е малка синагога, молитвен дом. А думата “цадиг” – означава: учен, познаващ религиозните книги, свят човек за евреите.

И тъй, бащата на детето целия ден се молил, а момченцето внимателно слушало молитвите на възрастните. Не можело вече да сдържа вълнението си, извадило от джоба си свирчица и засвирило. Бащата му се скарал:

–  Религията ни забранява днес да свирим на музикални инструменти!

Но Баал-Шем-Тов се намесил:

– Гласът на детската свирчица, издигна към небето нашите молитви. Музиката е път към разбирането на съкровения смисъл на текстовете от свещената книга – Тора. Животът и смъртта се прекланят пред нейното могъщество.

Хасидските цадики особено ценели значението на музиката – като път за единение с бога. Молитвите се съпровождали с пеене и особен танц. Хасидите танцували главно в събота, когато било забранено да се свири на музикални инструменти. Изработили си особен начин на пеене – тананикали, като наподобявали звученето на ударните инструменти. Хасидската музика оформила жанр на песен без думи, наречена “нигун”. Това обикновено е строга, дори сурова мелодия, отразяваща страданията на народа, но едновременно носеща оптимизма на евреите.

Из: http://www.migdal.ru/migdal/methodology/3766/3781/ 

Николай Кауфман е изследвал народното песенно и музикално творчество на евреите в България. В своята статия “Поглед върху народната музика на балканските евреи” (“Българи и евреи” – втора част, Книга 13 от поредицата на фондация “Тангра”) той дели българските евреи на “романьотски” (антични балкански евреи, говорещи гръцки диалект), “сефарадски”/”шпаньолски” (преселници от Испания в XV век, говорещи езикът “джудезмо” – испански диалект от времето на Сервантес) и “ашкенази” (говорещи средновековен немски диалект “идиш”, с много примеси от славянски езици).

За евреите аскенази (ашкенази или ешкенази) е характерен един вид инструментална музика, изпълнявана от странстващи музиканти, подобни на западно-европейските трубадури. Тези изпълнители били наречени клейзмери. Те допринесли много за развитието на еврейския фолклор, привнесли в еврейската музика мотиви от испански, провансалски, немски, унгарски, румънски и български мелодии. Влиянието, вероятно, е било двустранно и то още от времето на Аспаруховите прабългари. Например, има цял дял от музикалното творчестно на ашкеназите, наречен “булгар” и “булгариш”.

“Богатата инструментална музика на ашкеназките евреи е напълно непозната в музикалната практика на сефаридските; старинните “романцеро” на сефарадите са непознати на ашкеназките и т.н. Знаменитите песни без думи на ашкеназите (нигун) са непознати на сефарадите, хасидските танци, песни, знаменитите цигулари клезмери  и т.н. са приоритет на ашкеназите.”- пише Николай Кауфман.

Любопитно е, че в България са живели повече сефарадски евреи, но може би пътуващите оркестри на клезмерите, идващи от Румъния са оказали по-силно влияние върху музиката ни. Например, някои изследователи смятат, че Цветан Радославов е написал музиката на нашия химн “Мила Родино”, вероятно повлиян от музикален мотив от древна ашкеназка мелодия, свирена от клезмерите.

Ето някои адреси в Интернет – еврейска музика и танци:

http://www.amchayeh.com/recs.html – еврейски мелодии от цял свят

ВИДЕОКЛИПОВЕ:

За еврейските танци – на руски език: http://www.migdal.ru/times/59/5388/

Танцуват евреи от САЩ – http://www.youtube.com/watch?v=hxvvWvzDatY&feature=related

Мазл тов – еврейски танц – жени танцуват със свещи: http://www.youtube.com/watch?v=zkAS1aaL2_k&feature=relatedhttp://www.youtube.com/watch?v=zkAS1aaL2_k&feature=related

Чуйте еврейската мелодия “Хава Нагила“.

Към индекса за бърз достъп до приказките на евреите ашкенази.