Балкарско-карачаевска приказка
Малката Фатима рано останала без майка. Скоро баща ѝ довел нова жена. Мащехата имала своя дъщеря. Гиздела я със скъпи дрехи, давала ѝ вкусни гозби. А Фатима заставяла да работи от зори до мрак. Дрипави били дрешките на завареничето, само огризки оставали за него. Цялата домакинска работа вършело, а мащехата все била недоволна. Будела Фатима преди да се зазори – на реката я пращала. После трябвало да разпали огъня в огнището, да помете двора, да издои кравите, да изпере, да сготви. Пращала да пасе кравите и едновременно да преде. По цяла къделя изпридало момичето до вечерта.
Веднъж духнал силен вятър, подхванал кълбото с изпредената вълна. Търкулнало се то. Странно… Кълбото се търкаляло нагоре, все по-високо и по-високо – към върха на планината. Момичето не можело да се върне у дома без изпредената вълна. Тръгнало подир кълбото.
Дълго се катерила Фатима по стръмната планинска пътека. Стигнала до пещерата на емегените – така планинците наричат великаните. Кълбото се търколило в краката на емегенката. Добро сърце имала тя – нахранила сирачето, приласкала го. След като си отпочинало, помолила го:
– Помогни ми да събера среброто, разпиляно из пещерата.
Разшетала се Фатима, не само събрала, но и подредила сребърните късчета. Дори трошичка не взела за себе си.
– Благодаря ти, дъще! А сега ще легна да си подремна. Събуди ме, когато в поточето водата побелее. – рекла великанката.
Вълшебно било поточето в пещерата – постоянно сменяло цветовете си. Когато водата побеляла, Фатима събудила стопанката на пещерата. Умила тя лицето на сирачето с бялата вода, напръскала дрехите му. От едната страна лицето на момичето засияло като слънце, от другата – заблестяло като луната.
Благодарила Фатима, взела кълбото с изпредената прежда. Спуснало се момичето по пътечката, стигнало до малко езерце, скътано сред скалите. Огледало се сирачето във водата и … що да види! Дрипите се превърнали в чудни коприни, обсипани с бисери и скъпоценни камъни.
Намерило кравата, подкарало я към къщи. Хората от аула се дивели на красотата и чудните дрехи на девойчето, но никой не се досетил, че това е сирачето Фатима, дето мащехата се опитва да го умори от глад и непосилна работа.
Като видяла завареничето, едва не се пръснала от яд злата жена. Приискало ѝ се и нейната щерка да се разхубави и тя такива дрехи да носи. За пръв път сирачето “дъще” нарекла, за пръв път разговаряла с него без да му крещи.
– Дъще, разкажи, какво ти се е случило?
Нищо не скрила Фатима, всичко разказала.
На сутринта мащехата изпратила своята дъщеря да пасе кравата и да преде. Пак налетял вятърът, търкулило се кълбото, отвело момичето до пещерата на емегенката.
– Събери, дъще, среброто, разпиляно из пещерата.
Глезената щерка нахвърляла среброто на камара в ъгъла на пещерата, но най-едрите късове натъпкала в джобовете си.
– Махни колана! Изпразни джобовете си! – рекла емегенката.
Сърдито глезлата изтръскала откраднатото сребро. И купчинката пред нея била по-висока от онази в ъгъла на пещерата.
Великанката строго погледнала момичето, заръчала му да я събуди, като дойде черната вода. Дъщерята на мащехата изпълнила заръката – събудила великанката. Тя я поръсила с черната вода и я изпроводила.
Спуснало се момичето от планината, подбрало кравата, подкарало я към къщи. Хората от аула се разбягали – толкова страшна изглеждала доведената дъщеря – едната половина на главата ѝ кучешка, другата – маймунска.
– Каквото сърцето – такова лицето! – думали мъдрите старци и клатели укорно глави, като слушали проклятията на мащехата и нейната щерка.
Не издържал бащата – прогонил ги и двете. Заживял мирно и тихо с родната си дъщеря. Като пораснала достатъчно, омъжил я за добър момък от сговорно семейство. Живели дълго и щастливо. И както мащехата и щерка ѝ никой повече не ги видял, дано така и вие никога да не видите нещастия, беди и болести.
Източници:
Балкарские и Карачаевские сказки. – Москва : Дет. лит., 1983, – 112 с.
Художник А. А. Лурье; с. 32-36 – “Фатима”
Вижте, как художникът А. Лурье е нарисувал срещата на Фатима и Великанката.
Фатима
Сказки народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 409-413.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към кабардинската приказка “Куйцук и Шайтан“.